Определение № 911 от 06.12.2012 г. на ВКС по т. д. № 248/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] - [населено място] срещу Решение № 1890 от 01.12.2011 г. по гр.д. № 2490/ 2011 г. на Софийски апелативен съд в частта, с което е отменено Решение №94 от 12.12.2008 г. по гр.д. №719/2005 г. на СГС, с което исковете са отхвърлени,вместо което [фирма] - [населено място] е осъдено да плати на М. М. В. и на В. П. В. - двамата от [населено място],[жк]по 35 000 лв., със законната лихва от 03.08.1998 г., и на А. Т. С. - от [населено място], Пловдивска обл. 105 000 лв., със законната лихва от 03.08.1998 г. - обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на П. П. - дъщеря на първите двама и съпруга на третия, и от смъртта на децата В. и Т. на третия ищец, с оплакване за неправилност и необоснова - ност. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че са решени материално - правните въпроси: за договорния характер на отговорността на застрахователя в контекста на деликтната отговорност на уврежда - щия застрахован водач, за елементите от фактическия състав, обуславящ плащане по „Гражданска отговорност”, за критериите за справедливост, и по процесуалноправните въпроси: произнасяне по неизяснено дело, използване на гласни доказателства по доказуеми с документи факти,неоснователно прилагане на чл.128 ал.2 ГПК(отм.). Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд, като е игнорирал договорния характер на застрахователното правоотношение и е уважил исковете, без да е доказана застраховка за увреждащия автомобил, решението противоречи на ППлВС №7/1977 г. за отговорността на застрахователя по застраховка ”Гражданска отговорност”. По въпроса за елементите от фактическия състав, обуславящ плащане по „Гражданска отговорност”, жалбоподателят прави оплакване, че от събраните доказателства не е установено, че увреждащият автомобил е застрахован с комплексната застраховка, затова решението противоречи на ППлВС №7/1977 г. По въпроса за прилагане на критериите за справедливост и определяне размера на обезщетението счита, че решението противоречи на ППлВС №4/1968 г. и сумата е завишена с оглед критериите на съдебната практика към момента на настъпване на вредата - ПТП - основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Като поддържа, че съдът се е произнесъл по неизяснено дело и при липса на адекватна и пълна преценка на всички събрани доказателства, поради което решението противоречи на съдебната практика - ППлВС №1/13.07.1953 г., жалбоподателят прави оплакване, че съдът е използвал гласни доказателства по доказуеми с документи факти - въпрос от значение за точното прилагане на закона - основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, което основание е налице и поради прилагането на чл. 128 ал.2 ГПК(отм.), въпреки че застрахователят е съдействал за откриване и представяне на цялата документация по случая. Ответниците по касационната жалба М. М. В. и В. П. В. - двамата от [населено място], кв. К. и А. Т. С. - от [населено място], Пловдивска обл. по съображе - ния, изложени в писмен Отговор, оспорват основателността на искането за допускане на касационно обжалване, както и жалбата по същество. [фирма] - [населено място] срещу когото предявеният иск е оставен без разглеждане, по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва искането за допускане на касационно обжалване, както и жалбата по същество, а С. К. Д. - от [населено място], срещу когото предявеният иск е оставен без разглеждане, не изразява становище по жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено първоинстанционно решение, с което са отхвърлени осъдителни искове, които са уважени, цената на които не е до 10 000 лв., съгласно чл. 280 ал. 2 пр. 2 ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. Р. по делото материалноправен или процесуалноправен въпрос, за да обоснове основание за допускане на касационно обжалване, съгласно т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. С изложените правни въпроси жалбоподателят обосновава оплакване за неправилност на решението - касационно основание по чл. 281 т. 3 ГПК, а не основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК. Посочените въпроси са относими към предмета на делото и са свързани с правилността на въззивното решение, а отговорът им е обусловен от събраните доказателства и от преценката им. Дали е установено застрахователно правоотношение между жалбоподателя и прекия причинител на ПТП и кои са затова допустимите доказателства, налице ли са елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане и в какъв размер следва да се уважат исковете за обезщетения за неимуществени вреди - това са въпроси конкретни за делото. Оплакването на жалбоподателя за неправилното им решаване, е оплакване за незаконосъобразност и необоснованост на решението. Доводът, че посочените въпроси са от значение за точното прилагане на закона, не съставлява основание по чл.280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като изискването на закона е кумулативно: разрешените правни въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по важни правни въпроси е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, каквото в случая не е налице. По изложените съображения искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. Затова Върховният касационен съд Търговска колегия, второ отделение