Определение № 7434 от 17.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5750/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Е. И. С., подадена чрез пълномощника адвокат М. С., срещу определение № 3763 от 28.03.2024 г., постановено по адм. дело № 2814/2024 г. по описа на Върховен административен съд (ВАС), шесто отделение, с което е оставена без разглеждане частната й жалба срещу определение № 1061 от 29.01.2024 г., постановено по адм. дело № 350/2024 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ). В частната жалба се съдържат съображения за неправилност на атакуваното определение. Заявява се, че жалбата с която е атакувана заповед № РД-04-02/08.01.2024 г., издадена от европейски делегиран прокурор по чл. 139а, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), с която са определени спечелили конкурса за длъжност „прокурорски помощник“ в Администрацията на европейските делегирани прокурори, е била оставена без разглеждане от АССГ, което прегражда по-нататъшния ход и развитието на производството по нея. С. заявява, че жалбата й не третира само въпроса с подсъдността, поради което оспорва мотивите на тричленния състав на ВАС, че оставянето на жалбата й без разглеждане не засяга правния резултат - изпращане на делото по подсъдност на Софийски районен съд (СРС). Иска отмяна на атакуваното определение, за да може да бъде отменено оставянето без разглеждане на жалбата й срещу заповед № РД-04-02/08.01.2024 г. В срока по чл. 232 АПК не е постъпил отговор по жалбата от ответника - европейски делегиран прокурор по чл. 139а, ал. 1 ЗСВ. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, срещу акт подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С определение № 1061/29.01.2024 г., по адм. дело № 350/2024 г. на АССГ, е оставена без разглеждане жалба на Е. С. против заповед № РД-04-02/08.01.2024 г. на европейски делегиран прокурор по чл. 139а, ал. 1 ЗСВ, с която са определени спечелили конкурса за длъжност „прокурорски помощник“ в Администрацията на европейските делегирани прокурори, оставено е без разглеждане искане за спиране изпълнението на заповедта и жалбата е изпратена за разглеждане по реда на чл. 357 от Кодекса на труда (КТ), вр. чл. 245 и чл. 248 от ЗСВ, вр. чл. 97 КТ, на СРС и производството пред АССГ е прекратено. С обжалваното сега определение № 3763/28.03.2024 г. по адм. дело № 2814/2024 г., тричленният състав на ВАС, на основание чл. 135, ал. 8 АПК е приел, че частната жалба на С. против определение № 1061/29.01.2024 г. на АССГ е недопустима и не подлежи на разглеждане. Изложил е, че АССГ е бил обвързан от правилата на чл. 133 и сл. АПК и е неприложима разпоредбата на чл. 121 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), тъй като не е налице неуреден случай и препращането, съгласно чл. 144 АПК, не се прилага. По правилата на подсъдността, когато сезираният съд намери, че делото не му е подсъдно, го изпраща на компетентния според него съд. Приемащият съд може да повдигне спор за подсъдност по реда на чл. 135, ал. 6 АПК за определяне на решаващ спора съд. Поради това е посочено, че обжалваното определение не е от категорията на тези, визирани от законодателя в чл. 229, ал. 1, т. 1 и т. 2 АПК и не прегражда по-нататъшното развитие на съдебното производство, тъй като същото ще продължи пред гражданския съд. По отношение диспозитива на атакувания пред него съдебен акт, тричленният състав на ВАС е отбелязал, че същият е непрецизен, но това не засяга правният резултат по изпращане на делото по подсъдност за разглеждане от СРС. Определението е правилно. Съгласно чл. 229, ал. 1 АПК, на обжалване с частна жалба подлежат определенията и разпорежданията, които преграждат по-нататъшното развитие на производството с изключение на определенията по чл. 213а, ал. 7 АПК и в случаите изрично посочени в закона. С изричната законова разпоредба на чл. 135, ал. 8 АПК е предвидено, че определенията постановени по спорове за подсъдност, не подлежат на обжалване. Законодателят е уредил разрешаването на споровете за подсъдност по АПК да се реализира по реда на чл. 135, ал. 6 АПК, поради което изводите за недопустимост на предприетото оспорване са законосъобразни. След като жалбата е изпратена с изричен диспозитив за разглеждане по подсъдност на СРС, производството по делото ще продължи своя ход пред този съд и всички останали части на обжалваното определение, касаят само производството по адм. дело № 350/2024 г. на АССГ. Както е посочено и в обжалваното определение на тричленният състав на ВАС, непрецизният диспозитив на определението на АССГ не променя характера на неговото произнасяне, който е за изпращане на делото по подсъдност на СРС. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,