Определение № 357 от 09.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1025/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 1862 от 03.08.2011 г., подадена от адв. И. Б. в качеството му на пълномощник на Ц. М. Ф., С. Н. А., двете от [населено място] и А. А. А. от [населено място] срещу решение № 360 от 22.06.2011 г. по гр. д. № 382 по описа за 2011 г. на Софийски окръжен съд. С обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 537, ал. 2 ГПК. Съгласно нормата чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК размерът на цената на иска по исковете за собственост и други вещни права върху имот, се определя от данъчната оценка, а ако няма такава–от пазарната им цена. Съобразно тази разпоредба и представеното в първоинстанционното производство удостоверение за данъчна оценка, цената на иска в конкретния случай е в размер на 4823,10 лева. При тези фактически данни и в съответствие с разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. с ДВ бр. 100 от 21.12.2010 г./ касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г.о.