Определение № 212 от 25.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1113/2010 г.

Производството е по чл.307, ал.1 от ГПК. Делото е образувано по молба на Р. А. К. за отмяна на влязлото в сила решение № 567/10 от 21.06.2010 г., постановено по гр.д. № 1112 по описа за 2009 г. на Върховния касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, с което е отменено решение № 48 от 23.03.2009 г. по гр.д. № 742/08 г. на Смолянски окръжен съд и е постановено друго за отхвърляне на предявения от Р. А. К. против [община] иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване правото на собственост и предаване владението на УПИ ІІІ-1412, отреден за общински пазар, находящ се в кв.92 по действащия план на[населено място] от 2004 г. Ответникът по молбата [община] е изложил съображения, че същата е недопустима. Върховният касационен съд констатира, че молбата за отмяна е процесуално недопустима по следните съображения: В молбата за отмяна, постъпила на 12.07.2010 г. и допълнението към нея, наименовано „жалба”, постъпило на 24.08.2010 г., са изложени твърдения, че при постановяване на решението са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като един и същ съдия е бил докладчик по делото при допускане на касационната жалба за разглеждане в открито съдебно заседание и по същество на касационната жалба, като съдийското убеждение е повлияно от първоначалното становище, което е изразено в определението за допускане на касационно обжалване; твърдения как е повлиян изхода на делото в районния съд, какви обстоятелства са установени от представените доказателства и как следва да бъде приложен материалния закон. Производството за отмяна на влязло в сила решение е извънинстанционно и е приложимо само ако са налице предпоставките на някоя от регламентираните в чл.303 и чл.304 ГПК конкретни хипотези. В настоящия случай в твърденията не биха могли да бъдат квалифициари по нито една от хипотезите, даващи основание за отмяна на влязло в сила решение. Наведените твърдения по същество са свързани със законосъобразността на постановеното решение, но същите могат да бъдат разгледани само по пътя на инстанционния контрол, който е изчерпан. При липса на твърдения, които да бъдат квалифицирани под някоя от хипотезите на чл.303 или чл.304 ГПК следва, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а настоящото производство – прекратено. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение