Определение № 976 от 08.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 893/2011 г.

Производството е образувано по частна жалба на В. К. К. и А. К. К. - двете от [населено място] срещу Определение № 1273 от 7.VІІ.2011 г. по ч.гр.д. № 1606/ 2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Разпореждане от 26.ІV.2011 г. по гр.д. № 59/ 2011 г. на Софийски окръжен съд, с което е върнат инцидентния установителен иск. Жалбоподателките излагат съображения за неправилност на определението и искат да се отмени. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване сочат, че разрешеният процесуалноправен въпрос: за правния интерес на ответник по иск по чл. 647 т. 2 и т. 3 ТЗ да предяви инцидентен установителен иск за разкриване на относителна симулация - цената на имота и въпросът: дължи ли се предварително държавна такса по този ИУИ, са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, и тези въпроси са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС - основания по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Представя копия от съдебни актове по двата изложени въпроса. Ответниците по частната жалба Национална агенция за приходите - [населено място] - ищец по делото и [фирма] - [населено място] - ответник по делото - не изразяват становища по същата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като провери данните по делото, констатира следното: С обжалваното определение е потвърдено разпореждането, с което първоинстанционният съд е върнал на ответниците по делото Калинови инцидентния установителен иск за установяване действително уговорената и платена цена по сделката, сключена между тримата ответници, симулирана в нотариалния акт, поради липса на правен интерес за предявяването му, и невнесена държавна такса. Разпореждането за неприемане на инцидентен установителен иск на ответниците срещу ищеца не подлежи на обжалване, тъй като не е преграждащо производството по първоначално заявения иск, нито е съдебен акт, за който изрично в закона е посочено обжалване - чл. 274 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК. Поради това въззивният съд е следвало да остави без разглеждане частната жалба на жалбоподателките срещу първоинстанционното разпореждане и като я е разгледал и е потвърдил разпореждането, е постановил недопустим съдебен акт. Въззивното определение следва да се обезсили и въззивното производство - да се прекрати. Тъй като разпореждането за неприемане на инцидентния установителен иск не подлежи на обжалване, без значение е дали се дължи държавна такса при заявяването му, като се има предвид, че правоотношението, предмет на този иск е във връзка с първоначалния иск по чл. 647 т. 2 и т. 3 ТЗ и разпоредбата на чл. 620 ал. 5 ТЗ. По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение