Определение № 329 от 04.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 257/2011 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК във връзка с чл. 410 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], София против определение № 10174 от 08.07.2010 г. по ч. гр. д. № 3956/2010 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено разпореждане от 28.07.2009 г. по ч. гр. д. № 4311/2009 г. на Софийски районен съд, 80 състав. С първоинстанционния акт е обезсилена издадената в полза на [фирма], София заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу София Д. У. от[населено място]. По съображения, подробно изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на атакуваното определение, като допускането на касационното обжалване се поддържа на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Ответницата по частната касационна жалба – София Д. У. от[населено място] – счита същата за недопустима. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално недопустима. Съобразно императивната разпоредба на чл. 274, ал. 4 ГПК, в редакцията й преди изменението с ДВ, бр. 100/21.12.2010г., приложима в случая с оглед датата на подаване на частната касационна жалба /20.09.2010 г./, не подлежат на касационно обжалване определенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лв. Именно тази хипотеза е налице в настоящия случай, тъй като процесната заповед за изпълнение, която е обезсилена, е издадена за сумата 951.98 лв. - главница и 379.93 лв. - мораторна лихва. Следователно, обжалваемият интерес по делото за всяка от претенциите е под 1000 лв., което налага извод за недопустимост на касационния контрол върху постановеното по него въззивно определение. Мотивиран от изложеното, на основание чл. 274, ал. 4 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение