Определение № 10733 от 10.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9252/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на С. В. А. против определение № 4805/25.06.2024 г., постановено по адм. дело № 709/2024 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е върната исковата му предявена против Областна дирекция на МВР Бургас, за заплащане на сумата от 10 079,21 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили в резултат на извършен на 10.08.2018г. обиск на управлявано от него МПС, вследствие на който са били причинени вреди на автомобила – марка Мерцедес, с рег. [номер], ведно с мораторна лихва в размер на 5174,64лв. за периода от 10.08.2018г. до 08.08.2023г. и производството по делото е прекратено. Изложени са доводи за наличие на правен интерес от направеното оспорване, като се твърди че оспореното определение е неправилно и незаконосъобразно, като е постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Претендира отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът - Областна дирекция на МВР Бургас, в срока по чл. 232 АПК не изразява становище по частната жалба. Частната жалба е допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по искова молба подадена от С. В. А. против ОД на МВР Бургас, предявена на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с която се иска заплащане на сумата от 10 079,21 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили в резултат на извършен на 10.08.2018г. обиск на управлявано от него МПС, вследствие на който са били причинени вреди на автомобила, ведно с мораторна лихва в размер на 5 174,64 лв., считано от 10.08.2018г. до 08.08.2023г., както и заплащане на сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на извършено на 10.08.2018г. задържане на ищеца по реда на ЗМВР, изразяващи се в употреба на помощни средства и физическа сила, несъобразяване с неговите заболявания и проявено спрямо него унизително отношение по време на задържането. С определение производството е разделено, като за разглеждане по процесното дело е останал иска в частта, относно претенцията за заплащане на сумата от 10 079,21 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили в резултат на извършен на 10.08.2018г. обиск на управлявано от него МПС, вследствие на който са били причинени вреди на автомобила, ведно с мораторна лихва в размер на 5 174,64 лв., считано от 10.08.2018г. до 08.08.2023г. Административният съд приел, че за лицето А. не е налице активна процесуална легитимация за предявяване на иска. За да достигне до този извод, съставът е приел, че С. В. А. не е собственик на автомобила, по отношение на който се твърди да са били причинени имуществени вреди, чиято обезвреда се претендира. Съдът е изискал представянето на документ за собственост на увредения автомобил, видно от който собственик на автомобила е търговското дружество „Бист груп“ ЕООД, чийто управител е А.. Съдът е посочил, че искът е предявен не в качеството му на управител на дружеството, а като физическо лице, сочещо себе си като собственик на автомобила. Така мотивиран АС Бургас е върнал исковата молба и е прекратил образуваното производство. Определението е валидно, допустимо и правилно. Наличието на активна процесуална легитимация обуславя допустимостта на предявения иск, за което съдът следи служебно и липсата й представлява процесуална пречка за развитието на исковия процес. С разпоредбите на чл. 127 и 128 ГПК законодателят е установил изисквания, на които задължително следва да отговаря съдържанието на исковата молба. С нормата на чл. 129 от ГПК, законът е вменил в задължение на съда служебно да извърши проверка за редовността на исковата молба в съответствие с изискванията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК и ако по негова преценка не са налице тези съответствия, да съобщи на ищеца да отстрани констатираните от него нередовности в едноседмичен срок. Съдът правилно е указал на ищеца да представи документ за собственост на автомобила. Видно от представените доказателства, ищецът (настоящ частен жалбоподател) не е собственик на автомобила, по отношение на който се твърди да са били причинени имуществени вреди, обезвредата на които се претендира. Собственик на автомобила съобразно свидетелството за регистрация на МПС е търговското дружество, чийто управител е А.. Правилно съдът е отбелязал, че искът не е предявен в качеството на управител на дружеството, а в лично такова. Като приложения към процесната частна жалба са представени договор за продажба на изплащане без нотариална заверка, приемо-предавателен протокол и разписки за изплатени суми, които по никакъв начин не удостоверяват собственост на автомобила да е преминала в патримониума на лицето А.. С оглед изложеното А. не се явява надлежна страна и за него не е налице активна процесуална легитимация за предявяване на иска. Активната процесуална легитимация принадлежи на лицето, чиито права и интереси са засегнати от твърдените незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Нейното наличие е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки, за които съдът следи служебно и при тяхната липса съдебното производство се явява недопустимо. По изложените съображения обжалваното определение като законосъобразно и правилно не следва да бъде касирано, а да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното, Върховният административен съд, трето отделение,