Определение № 480 от 21.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 437/2011 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 10831/30.ХІ.2010 г. на [фирма] - С., подадена против протоколното определение на Софийския апелативен съд, ГК, 2-ри с-в, от откритото с.з. на 24.ХІ.2010 г. по гр. дело № 549/09 г., с което е било оставено без уважение възражение на процесуалния му представител по пълномощие от АК-С. срещу определението на същия съд от 14.Х.2009 г. за заличаване на [фирма] – С. като страна в това производство пред въззивната инстанция. Единственото оплакване на търговеца частен касатор е за неправилност на атакуваното определение на САС, тъй като то имало всички белези на „такова по чл. 213, б. „а” ГПК /отм./”, т.е. преграждащо по нататъшния ход на делото по отношение ответник, посочен в исковата молба. По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по тази частна жалба [фирма] - писмено е възразило чрез процесуалния си представител по пълномощие както по допустимостта й, така и по нейната основателност, претендирайки за оставянето й без разглеждане, респ. без уважение. Ответното по същата частна жалба М-во на регионалното развитие и благоустройството не е ангажирало свое становище. Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, настоящата частна жалба на [фирма] – С. ще следва да се преценява като процесуално допустима. Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна. Заличаване на [фирма] – С. от списъка на лицата за призоваване, равносилно на частично прекратяване на производството по делото, е било постановено още в с.з. на 14.Х.200 9 г., за провеждането на което въззивникът [фирма] е бил редовно призован. При възприемане тезата на търговеца настоящ частен жалбоподател, че това определение има характера на частично преграждащо по-нататъшния ход на делото във въззивната инстанция, неговото атакуване не би следвало да е възможно без ограничение във времето, толкова повече, че 7 месеца по-късно управителят на д-вото настоящ частен жалбоподател е упълномощил повторно същия адвокат от АК-С., чиито пълномощия е оттеглил на 13.Х.2009 г. Затова следва да се счита, че към датата на проведеното на 2 юни 2010 г. редовно с.з. по делото пред САС, е било вече налице сигурно узнаване на факта на постановеното заличаване на [фирма] като въззиваема страна в този процес, т.е. с изтичането на преклузивния срок по чл. 214, ал. 1 ГПК /отм./ на датата 9 юни с.г. е било вече налице влязло в сила определение за частично прекратяване на въззивното пр-во спрямо горепосочения ответник. По аргумент за противното от текста на чл. 195, ал. 2 ГПК /отм./, последното не е от категорията на тези, които могат да бъдат отменявани от същия съд, който ги е постановил и затова правилно възражението на [фирма] е било оставено без уважение. Като правилен /законосъобразен/ този съдебен акт ще следва да бъде потвърден. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение