Определение № 1677 от 15.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3922/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Обжалвано е решение от 26.04.2022г. по гр.д.№2920/2021г. на АС София, с което е уважен иск с правно основание чл.153,ал.1 ЗПКОНПИ.

Жалбоподателят –КПКОНПИ, чрез процесуалние си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси които са от значение за точното приложение на разока и развитие на правото. Поддържа съща така, че решението е очевидно неправилно и моли да се допусне касационно обжалване.

Жалбоподателите Ц. Г. А., Г. Ц. Г., Ш. Х. М. Б. /озаглавили неправилно жалбата си частна касационна/, чрез процесуалния си представител поддържат, че в решението е даден отговор на правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС. Поддържат също така, че решението е очевидно неправилно и молят да се допусна касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:

Въззивният съд, както е потвърдил частично първоинстанционното решение, е отнел в полза на държавата по иск с правно основание чл. 153, ал.1, вр. § 5, ал. 2 от ЗПКОНПИ предявен от КПКОНПИ, имущество на общастойност 87 363 лв. от Ц. Г. А., Г. Ц. Г., Ш. Х. М. Б. и „Ша Х.“ ЕООД, тъй като е налице значително несъответствие в имуществото на проверяваните лица и го е отнел както следва:

На основание чл. 142, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ от Ц. Г. лек автомобил марка „Алфа Ромео“, модел „Мито“.

На основание чл. 142, ал. 2, т. 2, във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ от Ц. Г., Г. Ц. и Ш. Х.:

• лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „ML 500“,

• лек автомобил марка „Фиат“, модел „Стилно“,

На основание чл.145, във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ от „Ша Х.“ ЕООД:

• лек автомобил, марка „Мерцедес“, модел „Ц220“,

На основание чл. 146, във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ от Г. Ц..:

• самостоятелен обект в сграда в [населено място], представляващ магазин No 1, в УПИ I, в кв. 92 по плана на [населено място], с предназначение търговска дейност, сплощ от 50,49 кв. м., ведно със съответните идеални части от общите части насградата и от правото на строеж върху терена.

С решението се отхвърлят предявените от КПКОНПИ искове за

отнемане на имущество на обща стойност 31 445, 54 лв., както следва:

от Ц. Г.

• сумата в общ размер на 7 484,46 лв., представляващи парични преводи от трети лица чрез системата Western Union в „Интернешънъл АсетБанк” АД с получател Ц. Г.

• сумата в размер на 1 220,55 лв., представляваща погасителни вноски по кредит № [№]/14.09.2017 в „Ти Би Ай Банк” АД с титуляр Ц. Г.

• сумата в общ размер на 1 435,50 лв., представляващи внесени суми на каса по разплащателна сметка в лева № [№] в „Банка ДСК „ЕАДс титуляр Ц. Г..

• сумата в общ на размер 15 596,92 лв., получена от чуждестранно лице по разплащателна сметка в лева № [№]. в „Банка ДСК„ ЕАД с титуляр Ц. Г..

• сумата в общ на размер 7 754,91 лв., получена от чуждестранни лица от Ирландия и Гърция чрез система за парични преводи в„Банка ДСК „ЕАД с получател Ц. Г..

• сумата в общ на размер 7 228,74 лв., представляваща паричнипреводи от трето лице H. A. чрез системата Western Union в „Сосиете Женерал Експресбанк” АД с получател Ц. Г..

• сумата в размер на 4 639,86 лв., представляваща направени вноски по кредитна карта Visa Elctron в „Юробанк България” АД с титуляр Ц. Г..

• сумата в размер на 2 806,60 лв., представляваща паричен преводот трето лице чрез системата Money Gram в„Общинска банка” АД с получател Ц. Г.

На основание 151, във връзка с чл.142, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ отхвърля иска за отнемане от Г. Ц.

-сумата в размер 81 лв., представляваща паричен влог по сметка № [№] в евро, открит в „Банка ДСК” ЕАД.

С допълнително решение от 10.06.2021 г. се отхвърля искането за отнемане на незаконно придобито имущество от Ц. Г. в размер на 100 лв.,съставляващи продажна цена на имуществени дялове от „Мира 4Джи“ ЕООД.

Съдът е изложил съображения за това, че за да възникне в полза на държавата специалното субективноправо на конфискация следва да са установи кумулативното наличие на няколко материално правни предпоставки:1) привличане на лице като обвиняем за престъпление, изрично посочено в чл. 108 от закона, 2) в рамките на извършена проверка на имуществото на това лице да е установено значително несъответствие, което според легалната дефиниция на § 1, т. 3закона е онзи размер на несъответствието между имуществото и нетниядоход, който надвишава определен размер (150 000 лева в конкретния случай)за целия проверяван период, 3) наличие на незаконно придобито имущество, което е такова, за което не е установен законен източник.

Установено е, че срещу ответницата Ц. Г. е повдигнато обвинение, за престъпление, визирано в ЗПКОНПИ, като изходът по наказателнотопроизводство е ирелевантен. (чл. 5, ал. 2), а искат за отнемане на незаконно придобито имущество е предявен срещу синът на ответницата, нейният съпруг и дружество, в което едноличен собственик на капитала е съпругът и.

Съдът е посочил, че основателността на предявения иск е поставена в зависимост на първо място от това да се установи, че има увеличение на имуществото напроверяваното лице в началото на изследвания период и в края му и акотова значително несъответствие не бъде оправдано със законни източници на забогатяване, то последното е незаконно. (Решение No 13 от13.10.2012 г. по конституционно дело No 6/2012г. на КРБ).

Съдът е приел за установено (ССЕ, л. 953), че е констатирано несъответствие от минус 209 730, 45 лв., поради което е изпълнено посоченото по-горе условие за наличие на основание за отнемане на имуществото в случай, че същото не е оправдано със законни източници.

Съдът е приел, че за разлика от отменения предходен закон, ЗПКОНПИ не изисква като процесуална предпоставка за възникване направото на иск да е налице влязла в сила осъдителна присъда по отношениена проверяваното лице, а престъпната дейност и образуването на наказателнопроизводство е само повод за започване на проверката отКомисията и изхода от наказателното дело е ирелевантен и по делото на не подлежи на установяване връзката между придобитото имущество и извършено престъпление. Съдът се е позовал на решение No 13 от13.10.2012г. по к.д. No 6/2012 г. на Конституционния съд, в което е прието, че на изследване подлежи имуществото, с което проверяваният е разполагал в началото и края на изследвания период, увеличението му през същия период от законни източници (трудова дейност, частно предприемачество, наследяване, сделки и пр.),направенитепрез това времеразходи и възникналите задължения. Ако се установи значително несъответствие, което не може да бъде оправдано със законните източници за забогатяване, остава логичното заключение, че произходът на забогатяването е незаконен. Законът създава правната основа за възстановяване на справедливостта чрез отнемане в полза надържавата на имущество, което като противозаконно придобито подлежи на връщане на обществото.

Съдът се е позовал и на практиката на ВКС (напр. определение No 560 от 23.06.2016 г. по гр. д. No 1964/2016 г., ІІІг. о.), за това че „незаконността на един доход се предопределя от порочността наоснованието при неговото придобиване, като този порок не може да бъде саниран от декларирането на дохода, неговото облагане с данък и пр., доколкото това действие не отстранява порока на основанието запридобиването му.“.

Съдът е приел, че ако дадено имущество бъде включено в счетоводния баланс на дадено дружество, това не обуслявя извод, че е законно придобито.

Съдът е приел за недоказано и твърдението на ответницата Г., че е получавала средства от близки и приятели (по конкретно два транша – на 21.08.2015 г. от 4995,88 евро и на 9.09.2015 г. от 2998,70 евро) за да закупи отнетия имот. Съдът е приел, че автомобилът „Мерцедес МЛ500“ е придобит за 6800 лв. с оглед състоянието му, тъй като в приетата по делото САТЕ е отразено, че към датата на придобиването му. пазарната стойност на същия е в размер на 28 366 лв. (л. 819). Не е възприето за основателно и твърдениито, че автомобилът „Алфа ромео“ не следва да бъде отнемат, тъй като съставлява подарък от ответника Ш. за техния годеж, тъй като това твърдение не е подкрепено с доказателства по делото, като е посочено, че и дори и да се приеме, че действително се касае до подарък от единия ответник в полза на ответницата, то вещта е с оценка от 11 189 лв. към дата на придобиване –ако тази сума се извади от отрицателната величина на несъответствието установена по делото, тя отново няма да попадне под предвидения в закона праг от 150 000 лв.

Съдът е приел, че на отнемане подлетжи и л.а. „Фиат“, независимо дали ответницата Г. го е закупила с лични средства, след като не е доказала, че сащите имат признат законен произход.

Съдът е приел, че следва да се има предвид цената на вещите, към момента на тяхното придобиване, а не към разглеждането на делото.

Въззивният съд е приел, че в тежест на ищеца е да докаже, че имуществото съществува в края на проверявания период, поради което може да се отнеме имущество, което е налично впатримониума на лицето или е във владение на лицата по чл. 143, чл. 144, чл.145 и чл. 146 ЗПКОНПИ. Изложени са съображения за това, че в случаите, когато чрез получените парични средства, които не са налични към момента на предявяване на иска, са придобити имущества, то на отнемане ще подлежат тези имущества, а паричните средства, които са изразходвани и не са налични, доколкото не е установено да са трансформирани в реални активи или да се намират по сметка на проверяването лице или на лицата по чл. 143,чл. 144, чл. 145 и чл. 146 от ЗПКОНПИ, не попадат в предметния обхват начл. 141 и чл. 142, ал. 2 от закона. Прието е, че в тежест на ищеца е да докаже, какво имущество притежават проверяваното или свързаните с него лица в края на проверявания период и ако в края на проверявания период лицето притежава незаконно придобито имущество, но то или някаква част от него липсва (освен при кражба, погиване или другосъбитие, за което ответникът няма вина) или е отчуждена по противопоставим на държавата начин, отнема се неговата равностойност към този момент (решение No 97/18.05.2018 година, постановено по гр. д. No3224/2017 година и решение No 263/18.12.2020 година, постановено по гр. д.No 1293/2020 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІV г. о.).

Съдът е приел, че в случая комисията-ищец не е провела соченото по-горе доказване по отношение на претендираните за отнемане суми, поради което по отношение на тях искът е неоснователен и го е отхвърлил. По тези съображения е прието, че искът следва да се отхвърли и по отношение на равностойността на дружествените дялове от „Мира 4 Джи“ ЕООД, тъй като същите не са част от патримониума на проверяваното лице към края на извършване на проверката.

В изложението по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят КПКОНПИ, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даденотговор на правни въпроси от значение за спора: следва ли да бъде отнето имущество, което не е налично в патримониума на лицето в края на проверявания период по смисъла на чл.151 ЗПКОНПИ- ТД №4/2021г. ОСГК и следва ли да се отнемат парични суми неналични в края на проверявания период да участвуват при формиране на несъответствието. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, както и основание по чл.280, ал.2 ГПК, тъй като решението е очивидно неправилно.

В изложение по чл.284, ал.3 ГПК си жалбоподателите Ц. Г. А., Г. Ц. Г. и Ш. Х. М. Б., чрез процесуалния си представител поддържат, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: при въззивно обжалване на иск с правно основание по чл. 13, ал.1 вр. § 5 ал.2 ЗПКОНПИ следва ли страните да са равнопоставени при участието си в производството, допустимо и законосъобразно ли е постановяването на съдебен акт при нередовно призоваване на една от страните в производството пред въззивната инстанция и липсата на надлежно упълномощен процесуален представител в това производство, допустимо и законосъобразно ли е постановяването на решение на базата на изготвено и прието по делото експертно заключение послужило за издаването на съдебен акт, без експертът да е имал достъп до назначената му за експертиза вещ, следва ли при наличието на документ за покупко – продажба с отразена в същия и неоспорена по надлежния ред цена, да се определя и приема по делото за меродавна пазарна такава/определена от ВЛ/, а не действително отразената в документа собственост. Поддържат, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Представя решения по приложението на ЗОПДНПИ (отм.); респ. ЗПКОНПИ на състави на ВКС. Поддържат, че решението е очевидно неправилно.

С определение № 464 от 21.03.2023 г. съставът на Върховния касационен съд, като е разгледал поддържаните основания за допускане на касационно обжалване, е счел, че поставените за разглеждане въпроси са обусловени от произнасянето по образуваното с рзпореждане от 15.10.2021 г. на и.ф. председател на ВКС тълкувателно дело № 4/2021 г. по описа на ОСГК, поради което е спрял производството по делото.

Настоящият състав констатира, че на 18.05.2023г. е постановено Тълкувателно решение по тълкувателно дело № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, поради което съдебното производство по настоящото дело следва да бъде възобновено.

Върховният касационен съд, състав на IV г. о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по формулираните от жалбоподателя КПКОНПИ въпроси, тъй като въззивното решение е постановено и в съответствие със задължителните разяснения обективирани в Тълкувателно решение по тълк.д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС. В т. 1 на посоченото тълкувателно решение е застъпено становището, че не представляват „имущество“ по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1 т.3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. В настоящия случай въззивното решение не е постановено в противоречие с посочената задължителна и казуална практика на ВКС, поради което касационно обжалване не следва да бъде допуснато по първия формулиран въпрос.

В т.2 на посоченото тълкувателно решение е застъпено становището, че не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че предмет на отнемане могат да са налични парични средства, тоест такива в икономическата им функция на запас от стойност /натрупани и неизразходвани средства/ и в по-тясното им разбиране, налични по банкови сметки, ако за тях са налице и останалите условия за отнемане по закона. Не могат да бъдат предмет на отнемане, обаче, парични средства, преминали през банковите сметки на лицето или през неговото имущество, но неналични към датата на предявяване на иска по чл.153 ЗПКОНПИ, респективно чл.74 ал.1 ЗОПДНПИ /отм./, тъй като законът не предвижда такава възможност.

В настоящия случай за да бъде отхвърлен иска на КПКОНПИ против ответниците е посочено, че част от имуществото, чието конфискуване се иска е преминало през патримониума им и към момента същото не е налично. По изложените съображения касационно обжалване по касационна жалба на касатора КПКОНПИ не следва да бъде допуснато.

Касационно обжалване не следва да бъде допуснато и по касационната жалба на Ц. Г. А., Г. Ц. Г. и Ш. М. Б..

Касационно обжалване не следва да бъде допуснато по въпросите: при въззивно обжалване на иск с правно основание по чл. 13, ал.1 вр. § 5 ал.2 ЗПКОНПИ следва ли страните да са равнопоставени при участието си в производството, допустимо и законосъобразно ли е постановяването на съдебен акт при нередовно призоваване на една от страните в производството пред въззивната инстанция и липсата на надлежно упълномощен процесуален представител, формулирани от жалбоподателите – физически лица. В разпоредбата на чл. 9 ГПК е предвидено, че съдът осигурява на страните равна възможност да упражняват предоставените им права, като в практиката на ВКС обективирана в решение № 315 от 7.12.2010 г. на ВКС по гр. д. №3555/2008 г., IV г. о., ГК, е посочено, че указанията, които дава съдът, следва да се извършват в рамките, поставени с разпоредбите на чл. 7, ал. 1, чл. 8, ал. 2 и ал. 3 ГПК и при съблюдаване изискванията на чл. 9 от ГПК за равни възможности на страните да упражняват предоставените им права и чл. 10 от ГПК като съдейства на страните за установяване на фактите, които са от значение за решаване на делото, като оказваното съдействие на страните по посочените разпоредби трябва да има адресат и двете страни по спора, а не едната да е в привилегировано положение спрямо противната. Именно при спазване на тази практика е извършвал своите процесуални действия въззивният съд. В практиката на ВКС обективирана в решение № 788 от 27.04.2011 г. по гр.д. № 780/2010 г. на IV – г.о. прието, че гражданското съдопроизводство е основано на основни начала, предвидени изрично в глава втора на ГПК. Приема се, че един от начините за осигуряване на възможност за установяване на фактите се изразява в събирането на допуснатите доказателства с участието на страните /чл. 148 от ГПК/ в открито съдебно заседание /чл. 143, ал. 1 от ГПК/, за което те следва да бъдат призовани най-късно една седмица преди определената дата на провеждането му /чл. 56, ал. 3 от ГПК/. В настоящия случай не е налице отклонение от посоченото разрешение, доколкото по делото не са налице данни съдопроизводствените правила касаещи насрочването на делото и разглеждане на делото да са били нарушени, а и в касационната жалба и изложението си касаторите бланкетно са се позовали на токова нарушение без да е посочено конкретно кога правото на страните да участват в процеса на събиране на доказателства в открито съдебно заседание е бил нарушен.

Касационно обжалване не следва да се допусне и по поставените от жалбоподателите въпроси: допустимо и законосъобразно ли е постановяването на решение на базата на изготвено и прието по делото експертно заключение послужило за издаването на съдебен акт, без експертът да е имал достъп до назначената му за експертиза вещ и следва ли при наличието на документ за покупко – продажба с отразена в същия и неоспорена по надлежния ред цена, да се определя и приема по делото за меродавна пазарна такава/определена от ВЛ/, а не действително отразената в документа собственост. На същите въззивният съд е дал отговор в съответствие с практиката на ВКС, изразена и в постановено по реда на чл. 290 ГПК решение от 13.02.2012 г. по гр. д. № 408/2010 г., първо г. о. на ВКС. В същата се приема, че съгласно разпоредбата на чл. 195 ГПК, аналогична на чл. 157, ал. 1 ГПК (отм.) вещо лице се назначава когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са нужни специални знания от областта на науката, изкуството, занаятите и др., каквито съдът няма. Посочва се, че по аргумент от чл. 201 ГПК заключението на вещото лице трябва да бъде пълно, ясно и мотивирано и целта на експертизата е да изнесе пред съда всички онези факти и връзки между тях, за които са необходими специални знания и по този начин да подпомогне съда при формиране на фактическите, а оттам и на правните му изводи по спора. Посочва се, че съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, дори и когато страната не е направила възражения срещу него - чл. 202 ГПК, а да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваността му. Независимо дали съдът възприема или не експертното заключение, той следва да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата. В настоящия случай въззивният съд не е постановил своето решение в противоречие с посочената практика на ВКС като е изложил мотиви защо възприема заключението на вещото лице по назначената САТЕ, чиято задача е била да се установи пазарната стойността на придобитите от ответниците автомобили предмет на иска по чл. 153 ЗПКОНПИ.

Решението не е и очевидно неправилно. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК.

С оглед изхода на спора и съобразно разпоредбата на чл.78 ГПК разноските следва да останат за страните така както са направени от вяса едно от тях.

При тези съображения, съдът