Определение № 87 от 22.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 438/2009 г.

Производството е по чл.307, ал.1 от ГПК. Делото е образувано по молба на Д. В. И. за отмяна на влязлото в сила определение № 71 от 18.02.2008 г. по ч.гр.д. № 251 от 2008 г. на ВКС, Трето г.о. и оставените с него в сила определение № 2* от 24.10.2007 по гр.д. № 2* от 2007 г. на Варненски окръжен съд и разпореждане № 8* от 12.07.2007 г. по гр.д. № 3* от 2004 г. на Варненски районен съд, с което е върната въззивната й жалба против постановеното по делото първоинстанционно решение № 138 от 12.01.2007 г. Ответникът по молбата БСТ-София оспорва допустимостта й, а И. Ж. И. и Ж. И. Д. счита, че молбата е основателна. Молбата отговаря на изискванията на чл.306, ал.1 от ГПК, като са изложени твърдения за нарушения на съответните правила, довели до нарушаване правата на молителката, т.е. искането следва да се квалифицира по чл.303, ал.1, т.5 от ГПК и е подадена в тримесечен срок от влизане в сила на касационното определение, т.е. спазен е срока по чл.305, т.5 от ГПК, поради което молбата е процесуално допустима. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение