Определение № 248 от 25.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 805/2011 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба с вх. № 2707 от 2.V.2011 г. на К. Г. К. със съдебен адрес в [населено място], подадена против решение № 136 на Пловдивския апелативен съд, ГК, от 17.ІІІ.2011 г., постановено по гр. дело № 1132/2010 г., с което е било потвърдено първоинстанционното решение № 227 на Кърджалийския ОС, ГК, от 8.Х.2010 г. по гр. д. № 395/09 г. С последното, като неоснователни и недоказани, са били отхвърлени трите обективно кумулативно съединени осъдителни искове на настоящия касатор с правно основание по чл. 94 ЗАПСП, предявени срещу [фирма]-гр. К. с управител И. Я. Б., чиито предмет е било осъждането на това търговско д-во да му заплати три суми, всяка една от които в размер под 5 000 лв. Оплакванията на касатора К. са за необоснованост и за постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Пловдивския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Поради това се претендира касирането му /като неправилно/ и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор, с който да бъдат уважени и трите предявени в условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове срещу търговеца, ведно с присъждане в тежест на последния и на всички направени от К. съдебно-деловодни разноски. В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано като Раздел V от текста на жалбата му, както и в т. нар. „допълнително изложение”, касаторът К. Г. К. обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с обжалваното въззивно решение: 1/ Спорът бил решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; 2/ Казусът бил решен в противоречие с решения на други апелативни съдилища; 3/ Казусът бил от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, понеже следвало да се тълкува основен институт на правото като „правната защита на деликта” и дали графичното оформление на вестник има един автор или задължително това е „колективно право” – според приетото от въззивния съд. По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-гр. К. писмено е възразило чрез процесуалния си представител по пълномощие както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, инвокирайки доводи за липса на ясно и точно формулиран от касатора релевантен въпрос /бил той материално- или процесуалноправен/, по който въззивната инстанция да се е произнесла. В тази връзка се претендира присъждане на направените от търговеца разноски за настоящето производство в размер на платения адвокатски хонорар от 300 лева. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар и да е постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и да е подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Пловдивския апелативен съд, касационната жалба на К. Г. К. ще следва да се преценява като процесуално недопустима. Съображенията за оставянето й без разглеждане, т.е. без в случая да се обсъжда въпрос за евентуалното наличие на приложно поле на касационното обжалване, са следните: Атакуваното решение на Пловдивския апелативен съд е било постановено по гражданско дело с предмет обективно съединени осъдителни искове на К. против търговско д-во с правно основание по чл. 94 ЗАПСП, всеки един от които с цена под законоустановения минимум от 5 000 лв. Всяка от претенциите на настоящия касатор към търговеца е била за присъждане на конкретна сума: първата в размер на 2 320 лв., втората – за 1 760 лв. и третата съответно за 2 200 лв. С оглед изложеното касационната жалба на К. Г. К. със съдебен адрес в С. ще следва да бъде оставена без разглеждане, като на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответното по исковете и по касация търговско д-во бъдат присъдени направените за настоящето пр-во разноски в размер на сумата от 300 лв. /триста лева/, представляваща равностойността на платеното възнаграждение за един адвокат. Мотивиран от горното ГПК Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение