Определение № 336 от 22.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 344/2011 г.

Производството е с правно основание чл.274 ал.1 т.2 от ГПК. Образувано е въз основа на подадена частна жалба от Й. Р. И. от [населено място] против разпореждане от 5.04.2011г. по гр.д.№ 7863/10г. на Софийски градски съд,с което е върната касационната й жалба поради неизпълнение на дадените указания.Счита същото за неправилно, постановено в нарушение на закона,поради което иска да бъде отменено,а делото върнато с указания за администриране на подадената жалба. Срещу частната жалба не е постъпило възражение от противната страна. Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена от лице, което има правен интерес от обжалване,тъй като са засегнати негови права.Същата е подадена в преклузивния седемдневен срок по чл.275 ал.1 от ГПК.Спазена е необходи-мата писмена форма и отговаря на формалните изисквания на чл.275 ал.2, във вр.с чл.260-261 от ГПК,поради което е редовна и допустима С оглед факта,че се обжалва акт на въззивен съд и пред вид правното основание, на което се разглежда жалбата /чл.274 ал.1 т.2 от ГПК- изрично предвидена възможност за обжалване/,следва да се приеме,че не е необходимо представяне и обсъждане на изложение с посочени основания за допустимост по чл.280 ал.1 от ГПК и поставен въпрос. Разгледана по същество- подадената частна жалба е основателна. Жалбоподателката е представила в срок касационна жалба срещу решение на СГС по в.гр.д.№ 7863/2010г.,като е приложила и изложение. С разпореждане от 25.02.2011г.въззвният съд я е оставил без движение,като е дал 7-дневен срок за представяне на „изложение с препис,в което да обоснове основание или основания по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане до касационната жалба до разглеждане,като при посочване на основание по т.2 – да представи и влезлите в сила актове,на които счита,че въззивното решение противоречи”.Това разпореждане е било съобщено на страната и в определения й срок тя е представила – извлечение от ТЗ – чл.658/във връзка с който текст е поставила материалноправният си въпрос по чл.280 от ГПК още с приложеното към касационната жалба изложение/ и копие от наредба №5 от 20.02.87г.във връзка с изложените от нея твърдения относно закрилата по чл.333 ал.1 от КТ. При тези факти – СГС е приел,че не са изпълнени дадените указания и е върнал подадената касационна жалба. Така постановения съдебен акт е неправилен. Съгласно чл.285 от ГПК – въззивният съд проверява само редовността на жалба, т.е. дали е подадена в срок, дали има изискуимото се съгласно чл.284 ал.1 от ГПК съдържание, дали е приподписана от адвокат и дали съдържа изискуемите се съгласно чл.284 ал.3 от ГПК приложения. В случая – подадената от жалбоподателката жалба е отговаряла на посочените изисквания за редовност, включително и е съдържала необходимите приложения /едно от които е изложение на основанията за допускане до касационно обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК/. В този смисъл – допълнително дадените от въззивиня съд указания за повторно представяне на изложение –са били неправилни. Преценката доколко представеното изложение отговаря на изискванията на закона и дали въз основа на него може да се допусне касационно обжалване – е предоставена на касационната инстанция. Затова въззивния съд не е следвало да изисква повторно представяне на изложение. Неправилен е и извода му,че страната не е изпълнила дадените й указания,защото при представено вече изложение – тя е могла допълнително само да приложи актовете,на които се е позовала/което и не е било необходимо/. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение