Определение № 454 от 24.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1452/2010 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решението на Бургаския окръжен съд от 07.06.2010 г. по гр.д. № 611/2010, с което е потвърдено решението на Царевския районен съд от 17.02.2010 г. по гр.д. № 117/2009, с което е отхвърлен предявеният иск по чл. 59 ЗЗД. Недоволни от решението са касаторите С. Н. И. и И. Н. Н., представлявани от адв. М. К. от Б., които го обжалват в срок, като считат, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси отрича ли със сила на пресъдено нещо отхъврлителното решение по ревандикационен иск съществуването на правото на собственост и недопустим или неоснователен предявеният иск, когато съдът е длъжен да зачете силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение, които (въпроси имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответницата по жалбата М. И. С., извършваща търговия под фирмата [фирма], П., представлявана от адв. С. И. от Б. я оспорва, като счита, че повдигнатите правни въпроси нямат претендираното значение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е под 1.000,00 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че в отношенията между страните е има влязло в сила решение, с което ревандикационния иск на истците срещу ответницата за процесния имот е отхвърлен, поради което искът им за неоснователно обогатяване от ползването му от ответницата през процесния период е неоснователен. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатите правни въпроси обуславят решението по делото, но той няма претендираното значение, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че решението, с което е отхвърлен ревандикационен иск поради това, че ищецът не е собственик на ревандикирания имот отрича със сила на пресъдено нещо съществуването на правото на собственост и това право не може да бъде предмет на последващ иск между същите страни. Такъв иск е недопустим. Допустим е иск, с който се претендират други права, произтичащи от отреченото право на собственост, но съдът е длъжен да зачете формираната сила на пресъдено нещо по преюдициалното правоотношение и съобрази правното му значение за претендираното право. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение