Решение № 7334 от 17.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10466/2015 г.

Решение № 7334 от 17.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10466/2015 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на Агенция "Пътища" ЕООД, представлявана от управителя на дружеството, против решение № 4512/29.06.2015 г., постановено по адм. д. № 10650/2014 г. на Административен съд София-град, с което съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу заповед № РД-22-168/11.09.2014 г. на директора на Дирекция "Развитие на пътната инфраструктура с бюджетни средства" при Агенция "Пътна инфраструктура" за прекратяване на разрешение № 536/7.05.2009 г. за специално ползване на пътищата. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът е направил изводите си, без да е обсъдил в съвкупност доказателствата по спора. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, при което атакуваната заповед бъде отменена като незаконосъобразна. Ответникът - директорът на дирекция "РПИБС" при Агенция "Пътна инфраструктура", оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е установил, че оспорената заповед е издадена въз основа на факта, че поради изграждане на временно кръгово кръстовище на път I - 9 "Варна - Бургас" км. 221 + 900 - ляво рекламно съоръжение, собственост на "Агенция Пътища" ЕООД, отстои на по-малко от 500 м. от пътни възли и кръстовища, поради което не отговаря на изискванията на чл. 15, ал. 1, т. 2 от Наредбата за специално ползване на пътищата. За целта е съставен протокол от 02.06.2014 г. от длъжностни лица при Агенция "Пътна инфраструктура", в който е установено, че рекламното съоръжение отстои на 480 метра от новоизграденото кръстовище. Съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалноправните разпоредби. Посочил е, че са осъществени материалноправните предпоставки за отнемане на издаденото разрешение за експлоатация на рекламно съоръжение, тъй като е престанало да отговаря на специалните изисквания на закона и адресатът на РС не го е привел в съответствие с тези изисквания. Решението е правилно. Специалното ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение е правнорегламентирана дейност под разрешителен режим, осъществявана при нормативно определени условия, която изхожда от интересите на обществото и спецификата на дейността. Лицето, получило разрешение по чл. 18, ал. 1 ЗП е задължено при експлоатацията на рекламното съоръжение да изпълнява регламентирани условия с предимно технически характер за осигуряване на безопасността на пътищата при конструирането и ползването на тези съоръжения, както и да заплаща дължимите такси. Неспазване на изискванията за извършване на съответната дейност, съгласно чл. 26, ал. 9 ЗП, вр. с чл. 15, ал. 1, т. 2 НСПП и чл. 7, ал. 1 НСПП, води до отнемане на издаденото разрешение. Съгласно чл. 26, ал. 9 ЗП разрешенията се отнемат при неспазване на условията, предвидени в тях и/или при неспазване на изискванията за извършване на съответната дейност, определени в наредбата по чл. 18, ал. 5 ЗП. Съгласно чл. чл. 7, ал. 1 НСПП разрешенията за специално ползване на пътищата се отнемат при неспазване на условията, предвидени в тях. В конкретния случай, при експлоатацията на рекламното съоръжение на касатора съобразно издаденото разрешение е нарушено условието на чл. 15, ал. 1, т. 2, пр. второ НСПП. При установяване на такова нарушение компетентният орган има правомощието да отнеме издаденото разрешение. Чл. 26, ал. 9 ЗП е общата разпоредба, която установява правната възможност за отнемане на разрешението и установява като обща правна рамка предпоставките, при които това е допустимо. В случая, в т. 6 от условията на издаденото разрешение № 536/7.05.2009 г. за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение изрично е посочено, че когато РС пречи при извършване на реконструкция на пътя, е необходимо то да бъде изместено от собственика на РС, със собствени сили и средства, на място, предварително съгласувано от ОПУ-Бургас. Неоснователен е касационният довод, че административният орган не е доказал по никакъв начин законно изграждане на кръгово кръстовище на път I-9 "Варна - Бургас". Според касатора съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като е приел за доказан факта на извършване на строително-ремонтни работи на пътя, без да е направил главно доказване на този факт. Експлоатацията на РС от дружеството е пряко следствие на издаденото и действащо разрешение. От водената между страните кореспонденция е видно, че касаторът не е оспорил изграждането на временно пътно кръстовище на път I-9, а е навел твърдения за финансови загуби в резултат на указаното преместване на РС. Според писмо изх. № 1016/24.07.2014 г. на директора на дирекцията, Агенция "Пътища" ЕООД не е направила искане за преместване на РС на нова позиция, отговаряща на изискванията на нормативните актове, каквато възможност му е предоставена от административния орган. С това дружеството е нарушило едно от условията на издаденото му разрешение - по точка 6. В производството пред първоинстанционния съд жалбоподателят не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си за изпълнение условията по издаденото разрешение, предвид разпределението на доказателствената тежест в процеса. Обоснован е изводът на административния съд, че ответникът е представил надлежни доказателства, сочещи на изграждане на ново кръгово кръстовище и отстоянията на експлоатирано от дружеството рекламно съоръжение. Извършена е проверка, изготвен е констативен протокол и доклад, приложена е заверена схема на временна организация на движението на пътя. Тези документи са издадени от надлежни органи, като тяхната истинност и съдържание не са оспорени и оборени от касатора по надлежния ред. Неоснователни са касационните доводи, че административният акт е издаден от некомпетентен орган, а като е приел обратното, съдът е достигнал до неправилен извод. Съгласно чл. 26, ал. 3 ЗП разрешенията по ал. 1 и 2 се издават от управителния съвет на агенцията или от упълномощено от управителния съвет длъжностно лице от агенцията. Разпоредбата на чл. 26, ал. 9 ЗП сочи само, че разрешенията "се отнемат при..." Законодателят не е посочил изрично органите, компетентни да отнемат разрешението, а само основанията за това, тъй като в ал. 3 на същата разпоредба - чл. 26 ЗП, вече ги е посочил и е предвидил и делегиране на правомощия. По делото в тази връзка са представени пълномощно № П-282/26.08.2014 г. и заповед № РД-11-924/26.08.2014 г. на председателя на Управителния съвет на АПИ. В този смисъл настоящият касационен състав не споделя към момента съдебната практика, приета с решение по адм. д. № 8879/2015 г. на ВАС и решение по адм. д. № 9611/2015 г. на ВАС. Като е отхвърлил жалбата на "Агенция пътища" ЕООД, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.