Определение № 511 от 18.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 2129/2020 г.

Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 вр. ал.1, т.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. Г. В., против определение от 07.10.2020г. по в.гр.д. № 1998/2019 г. на Апелативен съд - София, с което е оставена без уважение молбата му за предоставяне на правна помощ за процесуално представителство във връзка с касационна жалба вх. № 9869 / 02.08.2020г. срещу решение № 655 от 12.03.2020г., постановено по същото дело. Частният жалбоподател иска отмяна на определението като неправилно и уважаване на молбата му за предоставяне на правна помощ. Сочи, че съдът не е отчел факта, че той и съпругата му имат ежемесечни разходи за лекарства, възлизащи на 400 лева, както и, че има наложен запор върху пенсията. Не е отчетена фактическата и правна сложност на делото, извънредната епидемологична обстановка и нарастващия брой заразени, водещи до затруднения за намиране на адвокат, който да поеме защитата, тъй като предвид възрастта му и препоръките на здравните власти, молителят следва да спазва дистанция и да ограничи възможно най-много контактите си. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна. За да остави без уважение молбата за предоставяне на правна помощ по реда на чл. 94 ГПК, апелативният съд е приел, че не са налице предпоставките за това. Съдът е взел предвид, че молителят получава доходи от пенсия в размер на 700 лева месечно, като домакинството му се състои от 2 лица и се издържа с неговата пенсия и от средствата от заплатата на съпругата му в размер на 1500 лева месечно. Съобразено е, че според декларацията, молителят притежава жилище в [населено място] с площ от 74 кв.м., 10 дка земеделска земя, дялове в търговски дружества в размер на 10 000 лева и 2 броя МПС, произведени 2000г. Молителят е декларирал, че той и член на семейството му страдат от заболявания, изискващи разходи за лечение в размер на общо 400 лева месечно, но не е представил доказателства за това, нито доказателства за предписани медикаменти или за направени разходи за такива, въпреки изричните указания на съда в тази насока. С оглед горното, решаващият състав е направил извод, че от представените доказателства не се установява наличие на тежко материално състояние на молителя, което да го възпрепятства да ангажира адвокат, който да преподпише касационната жалба. Не се установява и тежко здравословно състояние или други обстоятелства, които да съставляват пречка за молителя да осигури необходимото процесуално представителство за касационното производство. Посочено е, че наличието на епидемична обстановка не е основание за предоставяне на правна помощ, предвид липсата на данни молителят или член на семейството му да е болен или поставен под карантина, която да го възпрепятства да си осигури адвокатска защита. Определението е правилно. Съгласно чл.23, ал.2 и ал.3 от Закона за правната помощ, системата на правната помощ обхваща страни по делата, които не разполагат със средства за заплащане на адвокатското възнаграждение. Апелативният съд, след съвкупна преценка на обстоятелствата, посочени в чл.23, ал.3 ЗПП, е направил законосъобразен извод за липсата на очертаната предпоставка за предоставяне на правната помощ при размер на минималното адвокатско възнаграждение от 1430 лева. Неоснователно е оплакването, че съдът е следвало да вземе предвид допълнителни разходи от 400 лева за лекарства, тъй като не са ангажирани доказателства за това от молителя, въпреки дадените му от съда указания. Несъстоятелно е и оплакването, че съдът е следвало да вземе предвид наложен запор върху пенсията на молителя, тъй като това твърдение се прави за първи път пред настоящата инстанция, като липсват и доказателства за налагането на запора. Фактическата и правна сложност на делото не е основание за предоставяне на правна помощ. Затрудненията за намиране на адвокат, ако има такива, могат да бъдат само основание за искане за удължаване на срока за изпълнение на указанията на съда касационната жалба да бъде преподписана от адвокат. Към настоящия момент при условията на извънредната епидемологична обстановка страните по делата организират защитата си по тях при посочените от здравните власти мерки, между които не е спиране на течението на процесуалните срокове и на работата на съдилищата, поради което не може да се приеме, че тази обстановка сама по себе си възпрепятства ангажирането на адвокат, като няма промяна и на критериите по чл.23 от ЗПП, при които се предоставя правната помощ. С оглед горното, определението, с което се оставя без уважение молба за предоставяне на правна помощ като правилно следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховният касационен съд