Определение № 246 от 16.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 229/2010 г.

Производството е по чл.274 ГПК. Обжалвано е определение от 13.01.2010г. по гр.д. № 636 / 2009г. на Бургаски ОС, с което е потвърдено разпореждане от 25.09.2009г. по гр.д. №4766/2009г. на Бургаски РС за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение. Жалбоподателят – П. П. В. поддържа че обжалваното определение е неправилно и следва да се отмени като се разгледа частната му жалба по същество. Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: Частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение въззивният съд е приел, че районният съд въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, издадена по реда на чл.410 ГПК, правилно е разпоредил издаване на изпълнителен лист на основание чл.416 ГПК. Настоящият съдебен състав намира, че така постановеното определение от въззивният съд не подлежи на последващ касационен контрол. Съгласно чл.274, ал.2, вр. с ал.1, т.1 и 2 ГПК на обжалване пред ВКС подлежат определенията преграждащи по - нататъшното развитие на делото и определения, които изрично са посочени в закона. Определението постановено по жалба срещу разпореждане по издаване на изпълнителен лист съобразно разпоредбата на чл.416 ГПК не е преграждащо по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 ГПК, нито обжалваемостта му е изрично предвидена в закона – чл.274, ал.1, т.2 ГПК. Изключение от това правило е уредено в нормата на чл.274, ал.3, т.2 ГПК за определенията, решаващи по същество други производства. Определенията по същество предполагат разрешаването на материалноправен въпрос, свързан с предмета на съдебното производство, какъвто характер няма разпореждането по чл.416 ГПК за издаване на изпълнителен лист. Същото са постановява при наличие на влязла в сила заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и въззивният съд извършва проверка само за точно приложение на процесуални норми. В това производство не разглеждат възражения срещу несъсществуването на задълженията, които биха имали материално правено характер. Ето защо частната жалба срещу въззивното определение следва да се остави без разглеждане, а производството по нея де се прекрати. Предвид изложените съображения, съдът