Определение № 10537 от 22.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10501/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Д. Б., [ЕГН] с адрес: гр. София, [адрес], подадена чрез адв. Тодорова, против Определение №31257/06.08.2026 г. на Административен съд - София – град (АССГ) по адм. дело №9167/2026 г. С доводи за неправилност на оспореното определение частният жалбоподател претендира неговата отмяна и постановяване на друго, с което да бъде спряно допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед №GPAM-2755663/10.07.2026 г., издадена от командира на отделение, СДВР, РУ 01. Ответникът по частната жалба – командирът на отделение, СДВР, РУ 01 – не изразява становище. Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна против подлежащо на оспорване определение съгласно чл. 229, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 166, ал. 3 и ал. 4 АПК, неблагоприятно за нея, а разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното определение е отхвърлено искането на Д. Б. за спиране на допуснатото по силата на чл. 172, ал. 6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) предварително изпълнение на Заповед №GPAM-2755663/10.07.2026 г., издадена от командира на отделение, СДВР, РУ 01, за приложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. б) ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. ПАМ е приложена, тъй като Д. Б., в качеството си на водач, е извършил нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, предл първо ЗДвП. Съдът е мотивирал извода си за неоснователност на искането с липсата на доказателства за наличието на предпоставките по чл. 166, ал. 2 АПК. Обсъдил е доводите на жалбоподателя и е приел същите за неоснователни. Посочил е, че здравословното състояние на неговата майка е непротивопоставимо на обществения интерес, защитен от законодателя. Определението е правилно. За да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта, е необходимо адресатът на акта, искащ спиране, да докаже, че то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда (чл. 166, ал. 2 във вр. с ал. 4 АПК). Вредата може да бъде както имуществена – загуба или пропусната полза, така и неимуществена. Настъпването й следва да е достатъчно вероятно. За вероятността от настъпването на вредата от предварителното изпълнение на ПАМ и за възможния й размер, ако е имуществена, трябва да бъдат представени доказателства, както приема АССГ. В случая жалбоподателят твърди, че отнемането на СУМПС възпрепятства изпълнението на ежедневните му задължения и полагането на труд, вкл. полагането на грижи за възрастната му майка. В молбата си от 05.08.2026 г. твърди, че отнемането на СУМПС би усложнило сериозно полагането на грижи за роднина на неговата майка – Т. Л., свързани с придвижването й до лечебни заведения. Представя ЕР на ТЕЛК от 10.06.2022 г., с което на Т. Л. е определена 50% трайно намалена работоспособност поради общо заболяване. Предварителното изпълнение на ПАМ безспорно ще ограничи придвижването на жалбоподателя с МПС, но този факт сам по себе си не би могъл да му причини значителна или трудно поправима вреда. Именно заради високата степен на обществена опасност, законодателят е предвидил принудителните административни мерки, прилагани ЗДвП, да са с предварително изпълнение. За да бъде спряно то, жалбоподателят трябва да установи наличието на значителни или трудно поправими вреди от предварителното изпълнение, обосноваващи защитим частен интерес, който може да бъде противопоставен на защитения от закона обществен такъв. В случая той не се е справил с тази доказателствена тежест. Липсват доказателства дори за наличието на роднинска връзка между Д. Б. и Т. Л.. В частната жалба се твърди, че проверката на кръвната проба, дадена в болница „Света Ана“, показва концентрация на алкохол в кръвта на жалбоподателя под законоустановения минимум и с това се обосновава извод за незаконосъобразност на заповедта за прилагане на ПАМ. Според жалбоподателя вероятната й незаконосъобразност е основание за спиране на предварителното изпълнение. Представя Определение №31644/10.08.2026 г. на АССГ по адм. д. №9166/2026 г., с което съдът е спрял предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на ПАМ № GPAM-2755664/10.07.2026 г., издадена от командира на отделение, СДВР, РУ 01. С посочената заповед е наложена ПАМ на основание чл. 171, т. 2А, б. б) ЗДвП - прекратяване регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда за срок от 6 месеца. Протоколът за химическо изследване №462/13.07.2026 г., на който се позовава АССГ в мотивите на своето Определение №31644/10.08.2026 г. по адм. д. №9166/2926 г., не е представен като доказателство по настоящото дело нито към датата на постановяването на оспореното определение - 06.08.2026 г., нито към настоящия момент. Поради това не е обсъден от съда. Твърдения, свързани с евентуалната незаконосъобразност на Заповед №GPAM-2755663/10.07.2026 г. с оглед резултатите от изследването на кръвната проба не са наведени от жалбоподателя във връзка с искането му за спиране на предварителното й изпълнение. Протоколът за химическо изследване №462/13.07.2026 г. не е наличен и в електронното дело, а представеното с частната жалба Определение №31644/10.08.2026 г. на АССГ по адм. д. №9166/2026 г. не е достатъчно, за да бъде той обсъден от касационната инстанция. В писмото на ответника от 05.08.2026 г., получено в АССГ на 06.08.2026 г., с което се представя административната преписка, са описани: талон за изследване, протокол за медицинско изследване и протокол за химическо изследване като съдържащи се в преписката. Ако жалбоподателят счита, че протоколът за химическо изследване е доказателство, установяващо основателност на искането му за спиране, то няма пречка да заяви отново това свое искане пред АССГ. Според чл. 166, ал. 2 АПК той може да поиска от съда да спре допуснатото предварително изпълнение на оспорения от него административен акт до влизане в сила на съдебното решение. По тези съображения Определението на АССГ №31257/06.08.2026 г. по адм. дело №9167/2026 г. следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така, и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, в състав на първо отделение,