Определение № 8051 от 27.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6501/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Д. Т. Б. от гр. Русе чрез адв. П.Христова и адв.С.Кънев против определение № 1526 от 13.05.2024г., постановено по адм. д. № 739/2023 г. по описа на Административен съд- Русе с доводи за незаконосъобразност на съдебния акт, искане за отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. В срока по чл.232 от АПК е постъпило писмено становище по частната жалба от ответната страна, ОД на МВР – гр. Русе, с развити в него съображения за неоснователност на частната жалба, съответно – за правилност на атакуваното с нея прекратително определение. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. С обжалваното определение административният съд е върнал като недопустима исковата молба на Д. Т. Б. от гр.Русе, с която са предявени обективно съединени искове срещу Областна дирекция на МВР – Русе за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв за периода от 09.11.2017г. до датата на предявяване на иска и за имуществени вреди, от които: претърпени загуби общо в размер на 1 632,69 лв, представляващи заплатени суми за участие в курсове за придобиване на съответните категории за управление на ППС- такси за обучение, държавни такси за явяване на теоретичен и практически изпит, както и пропуснати ползи общо в размер на 38 420 лв за периода :м. февруари 2020г. до 16.02.2022г. включително, изразяващи се в лишаване на ищеца от възможността да работи като международен шофьор и е прекратил производството по адм.д. № 739/2023г. по описа на АС-Русе, като е осъдил ищеца да заплати на ОДМР-Русе съдебни разноски в размер на 100 лв адвокатско възнаграждение. За да постанови този резултат, съдът, основавайки се на твърденията в исковата молба и на уточнителна молба от ищеца вх. № 661/31.01.2024г., е приел, че се претендира присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, причинени му от незаконосъобразни фактически действия и бездействия на служители на ОДМВР- Русе по непроизнасяне по искане на ищеца за подновяване на СУМПС вх. № 108500-18999/09.10.2017г., даване на неверни устни и писмени указания за провеждане на ново обучение за различните категории МПС и явяване на изпити пред административните органи за първоначално придобиване на правоспособност, издаване на неверно удостоверение, бездействия за подновяване на СУМПС след представяне през м. август 2020 г. на необходимите документи, действия по отказ от м.декември 2020г. за подновяване на СУМПС поради изтекъл срок, писмени съвети, справки и писма и други действия и бездействия, подробно индивидуализирани в обстоятелствената част на първоначалната искова молба. Въпреки твърдението на ищеца, че претендира вреди от незаконосъобразни фактически действия и бездействия, съдът, квалифицирайки всяко едно от цитираните от ищеца заявления до органите на ответника, свързани с издаването / подновявянето на СУМПС, издадено преди това от българските власти и всяко едно от постановените от органите на ответника писма до ищеца, е заключил, че в конкретния случай вредите не са причинени от фактически действия и бездействия, а от мълчаливи или изрични откази на служителите на ответника да издадат / подновят исканото СУМПС, които подлежат на самостоятелен административен и/или съдебен контрол. Доколкото вредите всъщност са причинени от неизвършването на административна услуга, приравнена на индивидуални административни актове по см. на чл.21 от АПК / на какъвто е приравнен и мълчаливия отказ по см. на чл.58,ал.1 от АПК /, за обжалването и отмяната на които ищецът нито навежда твърдения, нито представя доказателства, исковете са недопустими по смисъла на чл.204, ал.1 от АПК, поради което исковата молба е върната на подателя й, а образуваното по нея съдебно производство е прекратено. Определението на АССГ е неправилно. При твърдение от страната на ищеца както в исковата молба, така и в допълнителната уточнителна молба, че претендира вреди от незаконосъобразни фактически действия и бездействия на органите на ОДМВР-Русе по неиздаването/неподновяването на вече изтекло българско СУМПС, съдът е следвало да се произнесе по съществото на спора. Дали твърдените незаконосъобразни действия и бездействия действително са такива или не и дали твърдените вреди произтичат от тези действия и бездействия или от административни актове/изрични или мълчаливи, отменени по съответния ред като незаконосъобразни или не /, при така наведения предмет на спора е въпрос по същество по смисъла на чл. 204, ал.4 от АПК, а не въпрос на допустимост на исковата претенция. Като е върнал исковата молба като недопустима в случая и е прекратил производството по делото, съдът е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено, а делото върнато за ново произнасяне. Доколкото АС-Русе се е произнесъл по допустимостта на иска с развити доводи по същество, делото следва да бъде върнато на друг състав на същия административен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Предвид изхода от спора и на основание чл.226, ал.3 вр. чл.236 от АПК присъждане на съдебни разноски в настоящото производство не се дължи. Водим от горното и на основание чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2,предл.2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение