Определение № 3208 от 18.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2550/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на главен юрисконсулт К. Пенова, представляваща Районно управление гр.Панагюрище и началника на Районно управление гр. Панагюрище при ОД на МВР Пазарджик срещу определение № 333/25.01.2024 година на Административен съд гр. Пазарджик по адм.д. № 73/2024 година, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на началника на Районно управление гр. Панагюрище срещу решение № 34/18.12.2023 година на Районен съд гр. Панагюрище по анд. № 22/2022 година. Като се позовава на Тълкувателно постановление № 3 от 28.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по т. д. № 5/2022 г., Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, твърди, че касационната жалба била допустима като подадена от началника на Районно управление гр. Панагюрище, тъй като съгласно т.1 от същото, надлежната въззиваема страна при обжалване и протестиране на актовете по чл. 58д, т. 1 - 3 от Закона за административните нарушения и наказания бил наказващият орган. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно определение и връщане на делото на АС гр. Пазарджик за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът, С. Тильовски, чрез адв. Станев, изразява становище за неоснователност на частната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на частната жалба, съставът на седмо отделение на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл. 230 АПК, от страна с правен интерес. За да прекрати производството по адм.д. № 73/2024 година, Административен съд гр. Пазарджик е приел, че касационната жалба е подадена от лице, началника на Районно управление гр. Панагюрище, което не е било страна по анд. № 22/2022 година по описа на Районен съд гр. Панагюрище, чието решение се обжалва. Районен съд гр. Панагюрище е конституирал като ответник по делото Районно управление "Полиция" гр.Панагюрище и е постановил решението си спрямо този ответник. В действителност, началникът на Районно управление гр. Панагюрище, подал касационната жалба срещу решение № 34/18.12.2023 година на Районен съд гр. Панагюрище по анд. № 22/2022 година не е бил страна в производството пред първоинстанционния съд, поради което няма право на касационна жалба като страна - хипотеза на чл.210, ал.1 от АПК. Процесуалната легитимация е абсолютна положителна процесуална предпоставка, относима към възникването и съществуването на процесуалното право на жалба на подателя, която принадлежи на страната в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно - чл. 210, ал. 1 АПК. Право на касационна жалба обаче имат и лицата, спрямо които решението има сила, когато то е неблагоприятно за тях, макар и да не са участвали в делото - чл. 210, ал. 2 АПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1/21.01.2022 г., постановено по тълк. дело № 4/2019 г., ОСС на ВАС, I и II колегия разпоредбата на чл. 210, ал. 2 АПК регламентира случаите, в които лицето е следвало да участва в съдебното производство пред първата съдебна инстанция, но съдът е пропуснал да го конституира. Според съвместното Тълкувателно постановление № 3/28.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, надлежната въззиваема страна при обжалване и протестиране на актовете по чл. 58д, т. 1 – 3 от Закона за административните нарушения и наказания е наказващият орган. Следователно, в практиката достатъчно ясно е определен ответникът, комуто е гарантирано правото на участие в процеса. Именно нарушението на осигурените възможности за ангажиране на защита в производството, е в основата на признатата легитимация по чл. 210, ал. 2 АПК. В този смисъл е например Определение № 3905/29.03.2017 г., постановено по адм. дело № 3452/2017 г., петчленен състав на ВАС. Затова и органът, който не е бил конституиран, но е следвало да бъде в качеството си на еднозначно определения в практиката ответник по съответния вид дела, има право на касационна жалба срещу постановеното във връзка с издаден от него акт по чл. 58д ЗАНН съдебно решение. Възприемането на изложената теза не крие опасност за безсрочно оспорване на решенията на районните съдилища, доколкото според предписанието на чл. 211, ал. 3 АПК лицата по чл. 210, ал. 2 с.з. могат да обжалват решението до момента на влизането му в сила за страните по делото. Като неправилно, обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото върнато на Административен съд гр. Пазарджик за продължаване на съдопроизводствените действия. Воден от гореизложеното, съставът на Върховния административен съд