Определение № 9178 от 24.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6236/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Т. М. Г., роден на [дата]. в Република Турция, чрез адв. Драганова, против Определение № 644 от 17.05.2024 г. по адм. дело №546/2024 г. на Административния съд София-област. Счита, че така постановеният съдебен акт е незаконосъобразен. Моли обжалваното определение да се отмени и административната преписка да бъде върната на Министъра на правосъдието за произнасяване по молба с вх.№4736 от 2023 г. Ответникът – Министърът на правосъдието на Република България, чрез гл. юрк. Ю. Борисова, в представен писмен отговор оспорва частната жалба и счита определението за правилно. Върховният административен съд, трето отделение, приема, че подадената в срок частна жалба, е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение, съдът на основание чл. 159, т. 5 от АПК е оставил без разглеждане жалбата на Т. М. Г. срещу мълчалив отказ на Министъра на правосъдието на Република България за произнасяне по преписка с вх. № 4736/2023 и е прекратил производството по делото. Приел е, че в случая жалбата срещу мълчалив отказ е просрочена. От фактическа страна е установено, че Т. М. Г., роден в Република Турция, е подал молба за придобиване на българско гражданство с правно основани чл. 15, ал.1, т.3 от Закона за българското гражданство. Преписката е постъпила в министерството на правосъдието, Дирекция „Българско гражданство“ на дата 10.03.2023 г. /лист 10 от делото пред АССО/. Съдът е установил, че съгласно приложимата за случая разпоредба на чл. 35, ал.1, т.1 от ЗБГ – министърът на правосъдието следва да направи предложение до Президента/Вицепрезидента на Република България в срок от 12 месеца, считано от датата на постъпване на молбата в министерството, следователно срокът за произнасяне по административната преписка е бил до 10.03.2024г. След тази дата е формиран мълчалив отказ представляващ акт, годен за оспорване пред съда. Административният съд е съобразил разпоредбата на чл. 149, ал.2 от АПК, съгласно която мълчаливият отказ може да бъде обжалван в едномесечен срок от изтичане на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. Следователно жалбоподателят е могъл да подаде жалба до датата 11.04.2024 г. Установено е, че жалбата е изпратена по пощата на дата 22.04.2024 г., с оглед на което се явява недопустима поради просрочие на основание чл. 159, т.5 от АПК. Определението е правилно. Административният съд правилно е установил приложимата за настоящия случай нормативна уредба, като правилно е постановил, че жалбата е просрочена. Настоящата инстанция споделя мотивите и изводите на АССО, поради което на основание чл. 221, ал.1, изр. 2 от АПК препраща към мотивите на обжалвания съдебен акт. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя извода на първоинстанционния съд, че съгласно установената фактическа обстановка, жалбата на Т. М. Г. срещу мълчалив отказ на Министъра на правосъдието за произнасяне по преписка № 4736 от 2023 г. по описа на Дирекция „Българско гражданство“ в Министерството на правосъдието, се явява просрочена. С оглед гореизложеното частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,