Определение № 393 от 25.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 267/2011 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ,изр. 2-ро ГПК. Образувано е по частна жалба на Е. Р. М. чрез адв. П. срещу определение №41 от 28.02.2011 год. по гр.д. № 1591/2010 год. на ВКС, 3-то г.о., с което е оставена без разглеждане подадената от него молба за отмяна на влязло в сила решение, постановено на 04.02.2009 год., по гр.д. №8495/2006год. на Софийския районен съд, поради просрочие и образуваното по молбата производство е прекратено. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Навеждат се доводи, че съдът неправилно е приел, че Е. М. е узнал за решението, чийто отмяна иска, на 22.01.2010 год. Дори да се приеме, че уведомлението за определението, с което се прекратява въззивното производство поради оттегляне на въззивната жалба е полученото на тази дата лично от частният жалбоподател, то не се отнася до решението. С оглед на това, изводът на ВКС, че срокът за подаване на молбата за отмяна на това решение започва да тече от тази дата и молбата е просрочена, според частният жалбоподател ,е неправилен. Моли обжалването определение да бъде отменено и молбата за отмяна да бъде разгледана по същество. Ответникът по частната жалба [фирма], [населено място], оспорва частната жалба в писмен отговор по делото. Моли същата да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт – определение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Изводът на ВКС, състав на 3-то г.о. относно просрочие на молбата за отмяна е правилен. Данните по делото сочат, че със съобщение от 22.01.2010 год., получено лично от частния жалбоподател, последният е получил препис от протоколно определение с дата 28.10.2009 год., с което производството по гр.д. № 4047/2009 год. на Софийски градски съд, ГО, ІІ Г въз. състав е прекратено поради оттегляне на подадената от [фирма], [населено място] въззивна жалба. С това определение въззивният съд е обявил съдебното решение, постановено по гр.д. № 8495/2006 год. на СРС, 54 състав в частта му досежно исковете по чл. 221 ал.2 КТ, чл. 86 ЗЗД, за влязло в сила. Посочено е, че в останалата необжалвана част, решението е влязло в сила. По делото няма данни, които да опровергават обстоятелството, че преписа от определението е получен лично от частния жалбоподател. С оглед на това тричленният състав на 3-то г.о. на ВКС, обосновано е приел, че Е. М. е имал знание за решението, чиято отмяна е поискал на датата 22.01.2010 год. Доколкото молбата за отмяна е била депозирана в съда на 17.09.2010 год., изводът че отмяната е поискана след срока по чл. 305,ал.1,т.5 ГПК, и молбата е просрочена, е правилен. Предвид изложеното, частната жалба е неоснователна и обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о