Определение № 108 от 09.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 806/2020 г.

ВКСI гражданско отделение09.07.2020reporting judge Ваня Атанасова

Ruling

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Л. К. Д. по чл. 282, ал. 2, т. 2 и т. 1 ГПК за спиране изпълнението на въззивно решение № 2796 от 16. 12. 2019 г. по гр. д. № 328/2018 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 1 с-в, с което е потвърдено решение № 3935 от 5. 06. 2017 г. по гр. д. № 20128/2014 г. на СГС, ГО, I-8 с-в, с което са уважени предявените от П. П. К. и Е. А. К. против Л. К. Д. искове по чл. 108 ЗС – за установяване на собствеността и предаване на владението върху апартамент № 24 с площ от 85, 93 кв.м., състоящ се от кухненски бокс, дневна, две стаи, баня, тоалетна, дрешник, мокро помещение и две тераси, находящ се на 4 етаж в масивна жилищна сграда, построена в УПИ ......., в кв. ... по регулационния план на [населено място], м. „М. 1“, ведно с 3, 55% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото и по чл. 59 ЗЗД – за присъждане на сумата 14000 лв. обезщетение за неоснователно ползване на апартамента за периода 15. 12. 2011 г. – 15. 12. 2014 г. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Grounds

Производството е по чл. 282, ал. 2, т. 2 и т. 1 ГПК. Образувано е по подадена от Л. К. Д., чрез пълномощника й адв. Р. Р., САК, молба за спиране изпълнението на въззивно решение № 2796 от 16. 12. 2019 г. по гр. д. № 328/2018 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 1 с-в, с което е потвърдено решение № 3935 от 5. 06. 2017 г. по гр. д. № 20128/2014 г. на СГС, ГО, I-8 с-в, с което са уважени предявените от П. К. и Е. К. против Л. К. Д. искове по чл. 108 ЗС – за установяване на собствеността и предаване на владението върху апартамент № 24 с площ от 85, 93 кв.м., състоящ се от кухненски бокс, дневна, две стаи, баня, тоалетна, дрешник, мокро помещение и две тераси, находящ се на 4 етаж в масивна жилищна сграда, построена в [населено място], „М. 1“, ведно с 3, 55% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото и по чл. 59 ЗЗД – за присъждане на сумата 14000 лв. обезщетение за неоснователно ползване на апартамента за периода 15. 12. 2011 г. – 15. 12. 2014 г., ведно със законната лихва от 15. 12. 2015 г. до окончателното й изплащане. Не са налице предпоставките на чл. 282, ал. 2 ГПК за уважаване на молбата. Към молбата за спиране изпълнението на въззивното решение не е бил приложен документ за внесено парично обезпечение и е направено искане размерът на паричната гаранция да бъде определен от съда. С разпореждане от 9. 03. 2020 г. на молителката е била предоставена възможност в 10 дневен срок от съобщението да представи доказателства за внесени по специалната сметка на ВКС парични обезпечения в указани от съда размери: 105089,60 лв. по искането за спиране изпълнението на решението в частта по иска по чл. 108 ЗС (в размер на данъчната оценка на жилищния имот към предявяване на иска, съгласно ТР № 8/31. 10. 2012 г. по т.д. № 8/12г. на ОСГК на ВКС) и 14000 лв. по искането за спиране изпълнението на решението в частта по иска по чл. 59 ЗЗД, като същата е предупредена, че при неизпълнение в срок на дадените указания молбата за спиране ще бъде оставена без уважение. Преди изтичане на срока е подадена молба вх. № 3715/22. 05. 2020 г., с която се иска продължаването му на основание чл. 63 ГПК. Молбата е уважена и срокът е продължен с 1 месец, считано от 27. 05. 2020 г. В рамките на продължения срок не са представени доказателства за внесени парични обезпечения по молбата за спиране на въззивното решение в частта му по иска по чл. 108 ЗС и в частта му по иска по чл. 59 ЗЗД. Непредставянето на надлежно обезпечение налага молбата по чл. 282, ал. 2, т. 2 и т. 1 ГПК да бъде оставена без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

Cited provisions

5