Определение № 422 от 18.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 406/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на пълномощника на „Г”А. гр. С. срещу определение № 163 от 25.02.2010 г. по ч.гр.д. №44 на Русенски окръжен съд, ТО, с което е отменено разпореждане за незабавно изпълнение на Русенски районен съд инкорпорирано в заповед №169 от 15.06.2009 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК за сумата от 360 000 лева, със законната лихва върху нея, както и 11 025 лева –разноски по дело срещу „А”ООД-гр. Русе и Р. С. Р. и вместо това е постановено, че съдът оставя без уважение молбата и обезсилва издадения изпълнителен лист. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение на въззивния съд. Като основания за допускане до касация се сочат визираниите в чл.280 ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. Ответниците по частната касационна жалба не изразяват становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално недопустима - подадена е срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт извън кръга на посочените в чл. 274, ал. 3, т. 1 и т.2 от ГПК. Цитираните процесуални разпоредби очертават кръга на актовете срещу които могат да се подават частни касационни жалби и то при наличие на предпосавките за допускане до касация по чл.280 ал.1 от ГПК, а именно: определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения преграждащи понатъшното развитие на делото и определение, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия намира, че обжалваното определение не попада в тази категория, доколкото съгласно изричната разпоредба на чл. 419 ал.1 от ГПК на обжалване с частна жалба подлежи само разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение, т.е. с аргумент за противното не подлежи на обжалване разпореждането, с което тази молба се оставя без уважение. С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваното с настоящата касационна жалба определение е съдебен акт извън кръга на посочените в чл. 274, ал. 3, т. 1 и т.2 от ГПК и следователно жалбата е недопустима като такава следва да се остави без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение