Определение № 4297 от 09.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2910/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от „Блатница Суит Хаус“ ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Велинград, Община: Велинград, Област: Пазарджик, [жк], [улица], представлявано от управителя - Б. Рабаджийски, чрез адв. Н. Бошнакова, срещу Определение № 1636 от 14.11.2023 г. на Административен съд (АС) – Пазарджик, постановено по адм. дело № 347/2023 г., с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството против писмо с изх. № 01-2600/6428#17 от 02.12.2022 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) „Земеделие“, и производството по делото е прекратено. В частната жалба се поддържат доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в противоречие с материалния закон и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Навеждат се твърдения, че доколкото трайно поддържаното становище от ДФ „Земеделие“, в т. ч. и от горестоящия административен орган в приложеното по делото писмо с изх. № 10-88/30.03.2023 г., е, че обжалваното писмо не е индивидуален административен акт и съответно - не подлежи на обжалване, то според чл. 140, ал. 2 от АПК, сроковете за подаване на жалба се удължават на шест месеца, предвид което жалбата на дружеството е редовно подадена. В допълнение са изложени съображения, че неизпълнението на разпоредбата на чл. 97, ал. 1, изр. трето от АПК досежно незабавното получаване на преписката поставя жалбоподателя в неизвестност за началото и края на преклузивните срокове за произнасяне на административния орган, както и за началото и края на срока за обжалване на мълчаливо потвърждаване на акта. Иска се отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира се и присъждане на направените в настоящото производство разноски. Ответникът – изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“, не е депозирал писмено възражение в срока, предвиден в чл. 232 от АПК. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея оплаквания, намира за установено следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. По същество е и основателна. С обжалваното пред настоящия съд определение АС - Пазарджик е оставил без разглеждане жалбата на „Блатница Суит Хаус“ ЕООД против писмо с изх. № 01-2600/6428#17 от 02.12.2022 г., издадено от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, като е прекратил производството по делото. За да достигне до този извод първоинстанционният съд е приел, че жалбата е недопустима като просрочена, тъй като процесното писмо е връчено на дружеството на 14.12.2022 г., а жалбата срещу него е подадена пред АС - Пазарджик на 29.03.2023 г. На първо място е съобразено обстоятелството, че в оспореното писмо не е указан срок за неговото обжалване, поради което според съда приложение е намерила разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от АПК, в съответствие с която правото на жалба е следвало да бъде упражнено в двумесечен срок от уведомяването, т. е. до 14.02.2023 г., което, обаче, не е било сторено. Наред с това е прието, че писмото било оспорено и по административен ред чрез сезиране на министъра на земеделието и храните с жалба от 29.12.2022 г., който е получил жалбата на 27.01.2023 г., и е следвало да се произнесе в двуседмичният срок по чл. 97, ал. 1 от АПК, а именно - до 10.02.2023 г. (петък - работен ден), като в този случай срокът за обжалване на дружеството по чл. 149, ал. 3 във връзка с ал. 1 от АПК е започнал да тече на 11.02.2023 г. и е изтекъл безрезултатно на 24.02.2023 г., петък - работен ден. Изложени са и аргументи, че произнасянето на горестоящия орган след изтичане на срока по чл. 97, ал. 1 от АПК, а именно – на 30.03.2023 г., не санира просрочието на жалбата срещу първоначалния административен акт, тъй като срокът по чл. 149, ал. 3 от АПК е преклузивен и не дава възможност на засегнатия от административния акт да го обжалва по съдебен ред, предоставяйки му нов срок за обжалване, или възстановявайки вече изтеклия такъв. На последно място е посочено, че гореизложените изводи не се разколебават от факта на неизпълнението на задължението по чл. 97, ал. 1 от АПК за уведомяване на жалбоподателя за датата на получаване на административната преписка, тъй като това задължение не е свързано с удължаване на срока за обжалване. Според съда срокът за произнасяне на горестоящия административен орган е нормативно определен и не е поставен в зависимост от изпълнението на задължението по чл. 97, ал. 1 от АПК. Така постановеното определение е неправилно. В случая АС – Пазарджик е сезиран с жалба против писмо с изх. № 01-2600/6428#17 от 02.12.2022 г., издадено от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, представляващо индивидуален административен акт, тъй като съдържа изричен отказ за възстановяване на претендираната сума. Основателен е доводът в частната жалба, че основното поддържано от ДФ „Земеделие“ становище е, че обжалваното писмо не е индивидуален административен акт и съответно - не подлежи на обжалване, като посочената теза е застъпената в писмо с изх. № 10-88/30.03.2023 г. на горестоящия орган, а също и в становища с изх. № 01–2600/6428#34/25.05.2023 г. и с изх. № 01–2600/6428#39/09.06.2023 г., депозирани в хода на съдебното производство. Същата може да бъде извлечена и от съдържанието на обжалваното писмо, като обстоятелството, че не е посочено пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, не е основание за автоматично прилагане на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от АПК, тъй като между отсъствието на горепосоченото указание и въвеждането на лицето в заблуждение досежно характера на издадения ИАА, принципната му обжалваемост, както и реда и сроковете за това, съществува качествена разлика. Неправилно органът е приел, че административният акт не подлежи на обжалване, поради което при съобразяване разпоредбата на чл. 140, ал. 2 от АПК срокът за обжалването му следва да бъде удължен на шест месеца. Предвид изложеното подадената от „Блатница Суит Хаус“ ЕООД жалба срещу писмо с изх. № 01-2600/6428#17 от 02.12.2022 г., издадено от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 140, ал. 2 от АПК. Съдът, като не е съобразил приложимостта на чл. 140, ал. 2 от АПК, е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено. Делото следва да се върне на съда за продължаване на съдопроизводствените действия. При този изход на спора разноски не следва да бъдат определяни, а направените трябва да бъдат съобразени от Административен съд – Пазарджик в зависимост от окончателния изход на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,