Определение № 7 от 21.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 521/2010 г.

Производство по чл. 248 ГПК. Постъпила е молба от И. А. П. с искане за изменение на решение № 592 от 28.06.2010 г. по гр. д. № 521/10 г. ВКС І ГО в частта му за разноските и присъждане на още 300 лв. разноски по делото. Ответниците по молбата Д. К. Д. и Я. Г. К. оспорват същата. ВКС, след като взема предвид доводите в молбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното: Молбата е подадена от надлежна страна в процеса, но е процесуално недопустима. Видно е от данните по делото, че с решение № 592 от 28.06.2010 г. по гр. д. № 521/10 г. ВКС І ГО е оставил без уважение молбата на Д. Д. и Я. К. за отмяна на основание чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК на решение № 936 от 25.03.2008 г. по гр. д. № 730/07 г. на Районен съд[населено място]. Осъдил е Д. Д. и Я. К. да заплатят на И. Г., Д. С. А., Ф. Х. Т., К. Х. Д., Ж. Т. А., Д. А. С. и И. А. П. 300 лв. разноски по делото. Тъй като съдебният акт е необжалваем, срокът по чл. 248 ал. 1 ГПК, съгласно чл. 60 ал. 1 ал. 3 ГПК, тече от датата на постановяване на решението 28.06.2010 г. и изтича на 28.07.2010 г. /сряда/. Молбата е постъпила в съда на 29.07.2010 г., и тъй като няма данни да е изпратена по пощата, е просрочена и следва да се остави без разглеждане. Молбата е и неоснователна. Видно е от данните по делото, че с договор за правна помощ и съдействие от 24.03.2010 г. И. Г. е упълномощила адв. Д. Д., на когото заплатила договорено възнаграждение от 300 лв. С договор за правна помощ и съдействие от 31.03.2010 г. И. Г. е упълномощила и адв. З. С., на която заплатила договорено възнаграждение от 300 лв. От една страна, според чл. 80 ГПК в редакцията до изменението с ДВ бр. 100/10 г., страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да обжалва решението частта му за разноските. Молителката не е представила изискуемия се от закона списък, затова молбата и е неоснователна. От друга страна, съгласно чл. 78 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. В случая на ответницата по молбата са присъдени разноски за един адвокат, затова с оглед нормата на закона, няма основание да иска да и се присъждат разноски и за втори адвокат. Предвид на изложеното ВКС счита, че молбата следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от горното, съдът