Определение № 116 от 06.03.2009 г. на ВКС по т. д. № 126/2009 г.

Производството е образувано по частна касационна жалба на К. и сие ООД-София против определение № 10075/22.12.2008 г. по ч.гр.д. № 1295/2008 г. на Пловдивски АС, с което след отмяна на първоинстанционното определение на СЗОС, оставя без уважение искането на частния жалбоподател за допускане на обезпечение на предявените от него искове против Община-Ст. Загора. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Обжалваното въззивно определение не подлежи на обжалване с частна касационна жалба. Частното касационно обжалване е регламентирано в чл.274,ал.3 ГПК, където са изброени определенията подлежащи на касационен контрол. Определението, с което съдът се произнася по искане за допускане на обезпечение по реда на чл.389 ГПК на предявен иск, не попада в кръга на визираните в т.1 и 2 на текста, тъй като то има привременен, несамостоятелен характер, от което следва, че с него не се прегражда развитието на исковия процес, нито се дава разрешение по същество на друго производство или се прегражда развитието му. Следователно, това определение подлежи на двуинстанционно разглеждане, поради което след произнасяне на въззивния е изчерпан реда за обжалване. Касае се за функционална подсъдност, за която съдът следи служебно. След като законът не допуска правото на касационно обжалване, неправилното посочване от въззивния съд не го създава. Инстанционният контрол се урежда от ГПК. По изложените съображения, частната касационна жалба е процесуално недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от горното, ВКС-І т.о.