Определение № 134 от 07.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 700/2010 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ЗК [фирма] –[населено място] срещу решение № 439 от 14.05.2010г. по гр. д.3246/09г. на С. апелативен съд. Ответниците по касация-М. А. К., Д. О. К. и П. О. К., всичките от[населено място] са на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК и решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт. Касаторът е направил изричен довод за недопустимост на постановения от въззивния съд съдебен акт, като е сочил, че разглеждането на спора по същество противоречи на разрешенията дадени с ПП на ВС на РБ №7/77г., както и на практика на ВКС – изброени решения на същия съд, в това число и такива постановени по чл.290 ГПК. С оглед възприетото с т.1 на ТР ОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г. въпросът, относно допустимостта на обжалваното решение се разглежда дори и да не е бил формулиран изрично от касатора. Така въпросът относно допустимостта на претенциите, въпреки, че е било установено, че ищците са разполагали с изпълнителен титул срещу деликвента, преди завеждане на исковете е релевантен, тъй като е в пряка връзка с изхода на спора, а освен това същият, с оглед постановения правен резултат от въззивният съд е разрешен в противоречие с разрешенията дадени с т.11 ППВС №7/77г. – посочен от касатора- относно приетото за това, че увреденото лице може да предяви искове срещу застрахователя и прекия причинител само при условията на пасивно евентуално съединение, както и с решения №165/16.02.2010г. по т.д. №211/90г. и решение №82 от 07.07.2009г. по т.д. 28/09г. и двете на ВКС, ТК, Іт.о. постановени по чл.290 ГПК и съставляващи задължителна практика – арг. т.2 ТРОСГТК №1/09г./ приложени от касатора/. По изложените съображения, касационната жалба попада в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради което следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакувания съдебен акт.На основание чл.18,ал.2,т.2 на Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 1500лв. Тъй като въпросът за допустимостта на прекия иск по чл.407, ал.1 ТЗ /отм./ от увредения срещу застрахователя по застраховка “ гражданска отговорност” при наличие на уважен иск срещу деликвента по чл.45 ЗЗД е поставен за разрешаване от Общото събрание на Търговска колегия при ВКС с разпореждане №1 от 13.04.2010г. на Председателя на ВКС, на основание чл.292 ГПК, производството следва да бъде спряно. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение