Определение № 10069 от 26.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8670/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по частна жалба от изпълнителния директор на Българска агенция за инвестиции чрез адв. Чакалов срещу протоколно определение от 25.06.2024 г., постановено по адм. дело № 1758/2023 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлено направеното искане от ответника по делото за конституиране на министъра на финансите и министъра на иновациите и растежа като заинтересовани страни по делото. Счита определението за неправилно поради нарушение на материалния закон и претендира отмяната му. В срока по чл. 232 АПК, ответникът по частната жалба – „Куш груп“ ЕООД не представя писмено възражение. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди данните по делото и доводите на жалбоподателя, приема частната жалба за недопустима. Производството пред Административен съд Бургас е образувано по жалба на „Куш груп“ ЕООД срещу мълчалив отказ на изпълнителния директор на Българска агенция за инвестиции по преписка с вх. № БАИ-ЗКПО-4/30.05.2023 г. С разпореждане № 4306 от 19.10.2023 г. съдът е насрочил делото в открито с. з. и е конституирал като страни в производството жалбоподателя „Куш груп“ ЕООД и като ответник изпълнителния директор на Българска агенция за инвестиции, разпределена е доказателствената тежест. Постановено е препис от разпореждането да се връчи на страните. В с. з. на 25.06.2024 г. адв.Чакалов, упълномощен от изпълнителния директор на Българска агенция за инвестиции е направил искане за конституиране на министъра на финансите и министъра на иновациите и растежа като заинтересовани страни по делото. Съдът е постановил протоколно определение, с което е отхвърлил искането. Частната жалба е недопустима. Постановеното протоколно определение не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол. По аргумент от разпоредбата на чл. 229 АПК на обжалване пред Върховния административен съд подлежат определенията, преграждащи развитието на производството, както и определенията, за които законодателят изрично е предвидил възможността за съдебно оспорване. Всички останали определения в т. ч. тези, които подготвят постановяването на решението, се контролират по повод обжалване на самото решение. Не подлежат на самостоятелно оспорване определенията, с които съдът се произнася по движението на делото, конституиране на надлежните страни, разпределение на доказателствената тежест, както и по направените от страните искания. Определенията, постановени от първоинстанционния съд по конституиране на страните по реда на чл. 154, ал. 1 във връзка с чл. 153, ал. 1 от АПК, не са от категорията съдебни актове, визирани в нормата на чл. 229, ал. 1, т. 2 от АПК, защото по отношение на тях законодателят не е регламентирал изрично обжалване с частна жалба. Единствено в хипотезата на чл. 153, ал. 4 е предвидено обжалването на определението, постановено по реда на чл. 153, ал. 3 от АПК, но тези разпоредби са неотносими към обжалваното определение. /Така и определение № 3155 от 15.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2232/2024 г., 5-членен с-в/ Частната жалба е лишена от предмет- липсва годен на обжалване по реда на инстанционния контрол съдебен акт. Това налага оставянето й без разглеждане като процесуално недопустима, а производството по делото подлежи на прекратяване. Предвид изложеното и на основание чл. 215, т. 4 във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,