Определение № 3718 от 27.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8328/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229-236 АПК.

Образувано е по частна жалба на В. Костадинова, в качеството й на ЕТ „В. Костадинова – В. 54“, и Д. Мутафов срещу Определение № 325/13.02.2023 г. по адм. дело № 1274/2020 г. на Административен съд - Бургас, с което е прекратено производството по жалбата им против т. 1 от Решение № 9-41 от 28.04.2020 г. на Общински съвет – Бургас за одобряване на изменение на план за регулация и застрояване за кв. 1, кв. 2 и кв. 10 в територията на лесопарк „Росенец“, гр. Бургас, с което се преконфигурира частично уличната мрежа и кварталите, обособяват се нови квартали 11, 12, 13 и 14, преконфигурират се УПИ и се урегулират имоти, за които се обособяват нови УПИ, с приложена редукция по реда на чл. 16 ЗУТ, с функционално отреждане и предвидено ново застрояване с градоустройствени показатели в съответствие с утвърдените с ОУП на гр. Бургас, подробно описани в матрици и таблица, съгласно приложен проект за изменение на ПУП-ПРЗ, неразделна част от решението.

Ответниците Общински съвет – Бургас, Община Бургас, „Хермес Солар“ ООД и „Стрейтлайн“ ЕАД не са подали възражения по чл. 232 АПК.

Частната жалба е допустима, но неоснователна.

Прекратителното определение е правилно по постановения резултат, но по различни от изложените от първостепенния съд мотиви.

1. В частта от мотивите към съдебния акт, с която е отречен правният интерес от оспорване и на двамата жалбоподатели, съдът се е позовал на приетото от Общински съвет – Бургас и обнародвано в „Държавен вестник“, бр. 71/2020 г., Решение № 12-2/28.07.2020 г., с което се оттегля решението по т. 41 (протокол № 9) от проведеното на 28.04.2020 г. заседание на ОС за одобряване на изменението на ПУП, включващо и обжалваната по настоящото дело т. 1 от акта на съвета. Крайният извод за недопустимостта на производството е основан на съображения, че ЕТ „В. Костадинова – В. 54“ и Д. Мутафов не са обжалвали въпросното решение, то е влязло в сила и представлява стабилен административен акт.

2. Решение № 12-2/28.07.2020 г. в частта, с която се оттегля т. 1 от акта за одобряване на ПУП, е прието от колективния административен орган след образуването на делото и е предявено на съда в хода на висящото производство (изрично с т. 2 от решението е допуснато предварителното му изпълнение с цел да бъде представено пред съда по образуваните съдебни производства). Затова то попада в приложното поле на чл. 156, ал. 1 АПК.

а. Оттеглящият акт изразява ясно и недвусмислено волята на административния орган да прекрати едностранно разпоредените с акта права и задължения. По правило оттеглянето има обратна сила към момента, в който е направено обективираното чрез административния акт волеизявление. Т.е. то е специална проявна форма на отзива – преразглеждане на въпроса от компетентния орган, възприемане на порок на акта, пораждащ незаконосъобразността му, но осъществен при висящо дело по жалба против оттегления акт. Оттеглянето в случая включва условно два елемента – приемането от органа на акта за оттегляне и адресирането му до съда, пред който е образувано делото. В битието му на процесуално действие то има несамостоятелен характер и подлежи на преценка съобразно предпоставките за извършването му по чл. 156 АПК, а не придобива стабилитет по правилата за влизане в сила на индивидуалните административни актове, вкл. поради неоспорването му в преклузивния срок, както е приел съдът.

б. При оттегляне на акта оспорването е недопустимо на основание чл. 159, т. 3 АПК, тъй като делото остава лишено от предмет. Ако оттеглянето е направено редовно, съдът, пред който делото е висящо, е длъжен да зачете правните му последици. Доколкото решението на общинския съвет от 28.07.2020 г. е прието и заявено преди първото по делото заседание, съгласието на оспорващите не е било необходимо като предпоставка за оттеглянето – по аргумент за противното от чл. 156, ал. 2 АПК.

в. Обратно на довода в частната жалба за отсъствието на фактически и правни основания за вземане на решението за оттегляне, в хипотезата по чл. 159, т. 3 вр. чл. 156 АПК мотивите на оттеглящия акт са неотносими към породената от факта на оттеглянето недопустимост на производството и не подлежат на изследване от съда. Въпросът е от значение при преценката на материалната законосъобразност на повторен акт, издаден на същите фактически основания като оттегления – вж. ал. 3 от чл. 156. Достатъчно за прекратяване на производството по оспорването е волеизявлението на органа за оттегляне на акта, което, бидейки правно действие, противоположно на издаването на административния акт, заличава наредената от ОС правна промяна в регулацията и застрояването.

г. Твърдението на оспорващите за незаконосъобразност на оттеглянето, произтичаща от липсата на съгласие на заинтересованите лица на страната на ответника по адм. дело № 1274/2020 г. на АС – Бургас, е недопустимо за обсъждане по същество при инстанционния контрол.

Този евентуален порок във фактическия състав на оттеглянето по чл. 156, ал. 1 АПК засяга неблагоприятно правата на заинтересованите страни. Правният интерес да релевира нарушението принадлежи само на страната, чийто права накърнява, защото недопускането или отстраняването му би било източник на позитивни последици. Наличието на интерес обуславя по общо правило и допустимостта на проверката на предпоставката за надлежно оттегляне на административния акт. Оспорващите не са легитимирани да предявяват от свое име чужди права пред съд – чл. 26, ал. 2 ГПК вр. 144 АПК. Те се ползват от оттеглянето – с него всъщност се постига благоприятният правен резултат, целен с обжалването на решението за одобряване на ПУП, и поради това не могат да претендират отмяна на съдебния акт на посоченото основание.

3. Споделима е позицията в жалбата относно неправилността на заключението на административния съд, че като титуляр на правото на собственост върху сграда в засегнатия от плана имот Д. Мутафов не притежава ограничено вещно право в имота като условие за принадлежност към кръга на заинтересованите да обжалват ПУП лица.

Независимо от основателността й обаче произнасянето по въпроса е безпредметно. Отрицателната процесуална предпоставка за допустимост по чл. 159, т. 3 АПК е осъществена по отношение на двамата жалбоподатели и последицата от нея възниква, без значение от утвърдителния отговор за легитимацията по специалната разпоредба на чл. 131 ЗУТ.

Изложеното мотивира оставянето в сила на атакуваното определение.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение