Определение № 296 от 16.05.2014 г. на ВКС по т. д. № 1401/2014 г.

Производството е по чл. 23, ал. 3 ГПК. Образувано е по искане на Варненски апелативен съд за определяне на друг равен съд за разглеждане на предявения от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК за прогласяване нищожността на решение № 1221 от 30.12.2013 г. по т. д. № 360/2013 г. на Варненски окръжен съд. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, приема, че са налице предпоставките на чл. 23, ал. 3 ГПК. Разглеждането на гр. д. № 1102/2014 г. по описа на Варненски районен съд се явява невъзможно поради факта, че всички съдии във Варненски районен съд, Девненски районен съд и Провадийски районен съд са си направили отвод на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, видно от съдържащите се по делото определения. Поради това, Върховен касационен съд намира, че делото следва да бъде изпратено за разглеждане на друг равен по степен съд, който в случая, с оглед най-голямата близост в териториално отношение, е целесъобразно да бъде Бургаски районен съд. Така мотивиран, на основание чл. 23, ал. 3 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение