Определение № 136 от 01.08.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2734/2017 г.

Производството е по член 274,ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх.№6403/07.06.2017г.,подадена от Б. К. И. и И. Ц. И.,чрез пълномощника им адвокат В. И. И.,против определение №83/03.05.2017г. на Върховен касационен съд,гражданска колегия,Първо гражданско отделение,постановено по ч.гр.д.№1452/2017г. по описа на същия съд,с което се оставя без разглеждане частната жалба на Б. К. И. и И. Ц. И. срещу определение №4348/28.12.2016г. по ч.гр.д.№5693/2016г. по описа на Софийски апелативен съд. В частната касационна жалба се правят оплаквания,че постановеното определение е неправилно,като се иска неговата отмяна. При извършената проверка,настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд установи следното: Частната жалба е постъпила в срока за обжалване,посочен в член 275,ал.1 ГПК,подадена е от легитимирана страна,срещу акт на състав на ВКС,който съгласно чл.274,ал.2,изр.2 ГПК във вр. с член 274,ал.1,т.1 ГПК,подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС,поради което е процесуално допустима. С определението си,предмет на настоящата частна жалба,ВКС,състав на първо гражданско отделение,е оставил без разглеждане частната жалба от Б. И. и И. И. срещу определение №4348/28.12.2016г. по ч.гр.д.№5693/2016г. по описа на Софийски апелативен съд,с което се потвърждава разпореждане от 19.10.2016г. по гр.д.№909/2008г. по описа на Софийски градски съд- за връщане на касационната им жалба против въззивното решение №6200/31.08.2015г. по гр.д.№909/2008г. по описа на съда.Изложени са доводи,че след като обжалваното определение е постановено от Апелативния съд,при упражняване на компетенциите му съгласно член 274,ал.2,изр.1,пр.1 вр. с чл.274,ал.1,т.1 ГПК,при която последният не действа като въззивна инстанция,а като контролно- отменителна такава,с оглед предвиденото с изменението на член 274,ал.2 изр.1 ГПК с ДВ бр.50 от 3 юли 2015г.Съдът е посочил,че съгласно тази законова разпоредба на процесуалния закон,в производството по глава ХХІ съответният апелативен съд проверява валидността,допустимостта и правилността на разпореждането за връщане на касационна жалба от въззивния съд. Настоящия състав на ВКС,ІІго,приема следното: Подадената частна жалба е неоснователна. Разпоредбата на член 274,ал.2 ГПК/ДВ бр.50/2015г./предвижда,че само когато определенията,респективно разпорежданията по член 274,ал.1 ГПК са постановени от апелативен съд,те подлежат на обжалване с частна жалба пред ВКС,но когато такива са постановени от окръжен съд като въззивна инстанция,както е в настоящия случай-процесното разпореждане постановено от Софийски градски съд,те подлежат на обжалване пред съответния апелативен съд и произнасянето на последния е окончателно.Режимът на обжалване и в двата случая е еднакъв-с проверката,която извършва ВКС,съответно апелативния съд,за законосъобразност на разпореждането за връщане на жалбата-понастоящем разпореждането на въззивния съд-Софийски градски съд за връщане на подадената касационна жалба,инстанционният контрол е изчерпан. Ето защо,напълно неоснователни са оплакванията,изложени в частната жалба,свързани с допуснати нарушения на процесуалните норми,както и твърденията,изложени в същата, за наличие на изисквания за триинстанционно производство,след като самата процесуална норма-член 274,ал.2.,пр.2 ГПК не предвижда такъв контрол. Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд