Решение № 7372 от 17.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3383/2021 г.

Решение № 7372 от 17.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3383/2021 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на С. М. от гр. София, чрез процесуалния му представител адв. М., срещу решение № 405 от 25.01.2021 г., постановено по адм. дело № 8251/2020 г. на Административен съд София – град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № РА – 30 – 197 от 9.07.2020 г. на Главния архитект на Столична община (СО), с която на основание чл. 225а, ал. 1 и чл. 225, ал. 2, т. 2 и т. 4 ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж "Сграда с идентификатор № 00357.5271.256. 1 по кадастралната карта (КК) на гр. Нови Искър, намираща се в ПИ идентификатор № 00357.5271.256, м. "Кленовете/Мала къпина", СО – район "Нови Искър", гр. нови Искър. С решението С. М. е осъден да заплати разноските по делото. В касационната жалба жалбоподателят твърди незаконосъобразност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че е неправилен извода на съда, че при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, както и че заповедта е издадена в съответствие със закона. Твърди, че при издаване на заповедта са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, както досежно изискванията за форма – липса на мотиви защо се приема, че строежът е нетърпим, както и неизяснени факти и обстоятелства във връзка с твърдяната търпимост на строежа. Посочва, че спорният строеж е търпим по смисъла на § 16 от ПЗР на ЗУТ, като построен в периода 1980 – 1983 г., както и поради това, че е нанесен в кадастралната карта в територия отразена като урбанизирана и с начин на трайно ползване на имота, в който се намира сградата – за ниско застрояване до 10м. Твърди и че спорният строеж е търпим, тъй като попада в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а съгласно § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и тълкувателно решение (ТР) № 2 от 13.09.2011 г. на ОСГК на ВКС в полза на ползвателите на земи по § 4 възниква правото за придобиване на собствеността по реда на § 4а, когато сградата отговаря на изискването за постройка – да е трайно прикрепена към земята без да е необходимо същата да отговаря на изискванията на строителните правила и норми. Иска оспореното решение да бъде отменено. Претендира разноски. Ответникът Главният архитект на СО, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на оспореното решение. Претендира разноски и прави евентуално възражение за прекомерност на договорените в полза на процесуалния представител на жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно, а касационната жалба е неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна – адресат на решението и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови оспореното решение АССГ е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ в рамките на предоставените му правомощия с изрична заповед, като при издаване й не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Приел е, че от събраните доказателства безспорно е установен извършен строеж по смисъла, за който не са представени строителни книжа и разрешение за строеж. Приел е и че от събраните доказателства безспорно е установено, както и че не е спорно между страните, че строежът е извършен между 1980 и 1983 г. като обект на основното застрояване – сграда за живеене. Приел е, че за територията няма действащ ПУП. В решението е посочено, че изрично е указано на жалбоподателя, че за установяване на релевантните факти са необходими специални знания, но в открито съдебно заседание от 20.01.2021 г. процесуалният представител на същия изрично е заявил, че няма искане за назначаване на СТЕ. Съдът е приел, че спорният строеж не е търпим строеж по смисъла на § 16, ал. 1 ДР на ЗУТ, приложима предвид годината на построяването му. Приел, че с твърдението за приложимост на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, който дава възможност на придобиване на собствеността на постройки в територии по § 4 от същия закон, изградени и в противоречие с устройствените норми, жалбоподателят признава и не оспорва, че строежът е извършен в противоречие с действалите към момента на извършването му правила и строителни норми. Приел е и че строежът не е допустимо по нормите на ЗУТ, тъй като наведеното възражение за отразяването му в кадастралната карта е неотносимо към настоящото производство. Приел е, че кадастралната карта отразява съществуващото на място застрояване в неговите граници и размери, без да държи сметка за законосъобразност на извършването му, като заснемането на строеж в КК не е предпоставка за неговата търпимост или законност. Поради това е приел, че спорният строеж не е търпим по относимата разпоредба на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ, поради което е отхвърлил оспорването. Решението е правилно като краен резултат, но по аргументи различни от изложените в него. По делото не е спорно, че строежът, предмет на оспорената заповед е извършен от С. М. и наследодателя му К. М. в периода 1980 – 1983 г. в имот предоставен за ползване по ПМС № 21 от 1963 г. на К. М.. От доказателствата се установява, че в имота е построена сграда за живеене (недовършена), която е с РЗП около 72 кв. м., а от представените по делото старо заснемане и нанасяне на сградата в сега действаща кадастрална карта се установява, че същата е разположена на страничната имотна граница на имот идентификатор № 00357.5257.256. Не е спорно между страните и че сградата е изградена без строителни книжа. Спорният по делото въпрос е дали тази сграда представлява търпим строеж или не по смисъла на закона. Предвид установената година на построяване на същата 1980 – 1983 г. относимата разпоредба е тази на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ, според която "Строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване". За да е търпим строеж и да не подлежи на премахване той следва да отговаря на следните няколко комулативно дадени условия, а именно: 1. да е построен до 07.04.1987 г.; 2. да е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и правилата и нормите по устройство на територията, действали по време на извършването им или 3. по сега действащите такива, като законът изисква комулативното наличие на посочените условия, за да се приеме строежът за търпим. От събраните по делото доказателства се установява безспорно, че е налице първата предпоставка, тъй като и касационният жалбоподател потвърждава, а и от събраните по делото доказателства се установява, че строежът е извършен между 1980 и 1983 г., т. е. извършен е преди 07.04.1987 г. Не са налице другите обаче предпоставки, а именно същият да е допустим по действалия към момента на извършването му подробен градоустройствен план или по сега действащия, тъй като за територията не се установява наличието на ПУП. От доказателствата се установява, че имотът е предоставен за ползване на наследодателя на жалбоподателя по ПМС 21 от 1963 г., както беше посочено и по – горе. Съгласно т. 9 на ПМС 21 "Окръжните народни съвети и окръжните управления на горите да установят в срок от 6 месеца пустеещите и изоставените земи в държавния поземлен и в горския фонд край градовете и селата и да разработят мероприятия за най-целесъобразното им използване. Тези земи да се дават предимно на ТКЗС и ДЗС, а земите, които не могат да се обработват от тях, да се раздават безплатно, за вечно ползване, по 1-2 декара на домакинство на кооператори, работници, служители, занаятчии, пенсионери и др. по тяхно искане. Правото на вечно ползване на тези земи се запазва и от наследниците при положение, че те продължават да ги обработват. Раздадените на работници, служители, занаятчии, пенсионери и кооператори изоставени земи да се използват само за земеделски цели. Върху тези земи не могат да се строят жилищни сгради". Видно от цитираното ПМС 21 касае предоставянето за ползване на земеделски земи или на такива от държавния горски фонд – горски територии, като ПМС забранява строежът на жилищни сгради в тези земи, а спорният строеж извършен в земя по ПМС 21 е именно жилищна сграда. Приложимите разпоредби за строеж в такава територия към момента на извършване на строежа са тези по Наредба № 5 от 1977 г. за правилата и нормите по териториално и селищно устройство. Чл. 176 от Наредба № 5/1977 г. определя площта на имотите, в зоните за земеделско ползване, в които е допустимо строителство, като съобразно чл. 177, ал. 1 от Наредба № 5/1977 г. в тези места могат да се строят постройки за сезонно ползване и инвентар със застроена площ до 35 кв. м., а съобразно ал. 2 на чл. 177 същите следва да са едноетажни и следва да имат най-голяма височина 2, 80 м от готов под до пресечената линия на фасадната плоскост с външната покривна плоскост и най-много 4, 50 м до най-високата част на билото. В случая спорната постройка не отговаря на тези изисквания, тъй като не е сезонна постройка за инвентар, а е такава за живеене и надвишава минимално допустимата по разпоредбата площ от 35 кв. м., така и максимално допустимата височина. В тази връзка същата не се явява търпим строеж по правилата и нормите по устройство на територията, действали към момента на извършването й. Спорният строеж не е допустим и по сега действащите норми по устройство на територията, тъй като видно от представените по делото скици, същата се намира на страничната имота граница на поземления имот, а съобразно чл. 31, ал. 1, т. 1 ЗУТ при ниско жилищно застрояване, каквото е спорното с височина до 10 м., отстоянието до страничната граница на урегулиран поземлен имот следва да е най – малко 3 м., като тази разпоредба е приложима и за неурегулирани територии съобразно чл. 60 ЗУТ. Като разположена на страничната имотна граница спорната сграда е недопустима и по сега действащите устройствени норми, съответно не се явява търпим строеж. Правилен е извода на съда, че нанасянето на постройката в кадастралната карта е неотносимо в това производство, тъй като правилно съдът е посочил, че КК отразява реалното съществуване и разположение на обектите без значение от техния градоустройствен статут, а именно дали са предвидени и дали за законно построени или дали са търпими. Неоснователно е и възражението на касатора за търпимост на строежа, предвид разпоредбата на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, като тази разпоредба касае само и единствено условията за придобиване на право на собственост върху постройки, намиращи се в територии по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като допуска придобиването им и в случаите, когато са незаконно изградени. Това обаче не определя статут на търпимост на тези постройки, тъй като предпоставките за това са дадени в специалния закон, а именно ЗУТ, а в случая от доказателствата се установява, че спорната сграда не представлява търпим строеж. По изложените съображения оспореното решение е правилно като краен резултат, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски по делото, искането на ответника по касация в тази връзка е основателно, като същото следва да бъде уважено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ, като следва да се осъди касатора да заплати на ответника по касация сума в размер на 100 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение за тази инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,