Решение № 3283 от 11.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13718/2008 г.

Решение № 3283 от 11.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13718/2008 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от ЕТ "Ичко Лозев" със седалище и адрес на управление в с. Арбанаси, обл. В. Търново срещу решение № 343/30.09.2008 г. по адм. д. № 483/2007 г. по описа на Административен съд-Велико Търново, с което е отхвърлена изцяло жалбата му срещу ревизионен акт № 040020/19.04.2007 г. на ТД на НАП - В. Търново, потвърден с Решение № 509/06.07.2007 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново в обжалваната част. Изложени са твърдения за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска решението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да се отмени РА в обжалваната част. Претендира заплащане на разноските за всички инстанции. Ответникът по жалбата, директорът на Дирекция "ОУИ" - В. Търново, в представен писмен отговор по касационната жалба и чрез процесуалния представител юрк. Иванов оспорва жалбата като неоснователна, желае решението да бъде оставено в сила и да се присъди юристконсултско възнаграждение в размер на 676,62 лв. Представителят на Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд в подробни мотиви е обсъдил всички събрани по делото доказателства, включително и приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза и е обосновал изводи за законосъобразност на РА. Решението е правилно. При извършена данъчна ревизия на предприятието на едноличния търговец органите по приходите с РА, предмет на оспорване пред първоинстанционния административен съд, в обжалваната част по ЗДДС е отказал право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 10 865, 04 лв. за данъчни периоди - за 2001 г. всички месечни, с изключение на м. 02.2001 г., за 2003 г. - м. 02, 06, м. 10, м. 11 и м. 12, за 2004 г. - м. 01., м. 11 и м. 12 и за 2005 г. - м. 03. Кредитът е отказан по фактури с доставчици: ЕТ "Нел-Христо Бъров", "Народен магазин" ЕООД, "Бор Вал" ООД и "Оникс авто" ООД, като са начислени и лихви върху допълнително определените данъчни задължения в размер на 5 966, 26 лв. Основанието за отказ е по чл. 64, т. 2 от ЗДДС , вр. чл. 55, ал. 6 от ЗДДС . Обсъдено е първото възражение на ДЗЛ за погасяване по давност на задълженията за 2001 г. и правилно съдът е приел същото за неоснователно. Правилно и тълкувана и приложена разпоредбата на чл. 109, ал. 1 от ДОПК, съгласно която не се образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена такава. Задължение за подаване на справка-декларация задълженото лице има за всеки данъчен период, който е месечен. Следователно срокът, изчислен съгласно чл. 109, ал. 1 от ДОПК за данъчните периоди по ЗДДС за 2001 г. започва да се брои от началото на 2002 г. и изтича с изтичането на 2006 г. А видно от заповедта за възлагане на ревизията № 159 тя е с дата 17.10.2006 г., т. е. преди изтичането на 2006 г., поради което към момента на образуване на ревизионното производство давностния срок за задълженията за 2001 г. не е бил изтекъл. Съобразно изложеното, касационната жалба в тази част, съдържаща възражения за изтекла давност за данъчните задължения за 2001 г., е неоснователна. Неоснователни са и доводите за неправилно приложение на материалния закон и за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е формирал изводи относно постановения отказ за всеки доставчик поотделно, както следва: За доставките от ЕТ "Нел - Христо Бъров" - гр. Габрово е отказано право на данъчен кредит в размер на 2 206, 65 лв. за данъчни периоди месеци 03.2001 г, 07.2001 г. и 08.2005 г. по 8 бр. фактури, издадени на ревизираното ДЗЛ. В хода на ревизията е извършена насрещна проверка на този доставчик и същият не е представил исканите му счетоводни документи във връзка с доставките по издадените на ревизираното ДЗЛ фактури. Налице е приложена декларация от същия, че не може да представи счетоводни документи. В хода на съдебното обжалване е приета експертиза, вещото лице по която в основното си заключение отразява, че не е могло да провери счетоводство на този доставчик. Не е опровергана констатацията на ревизията за липса на водено редовно счетоводство от този доставчик, поради което и изводът на съда в обжалваното съдебно решение за законосъобразност на постановения отказ за признаване на право на данъчен кредит на основание чл. 64, т. 2 от ЗДДС , е правилно. За доставките от "Бор-Вал" ООД - гр. В. Търново е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 1 142, 69 лв. по 15 бр. фактури, издадени на ревизирания ЕТ "Ичко Лозев". Констатацията на ревизията е, че фактурите не са били включени в дневниците за продажби през съответните данъчни периоди. Отказът е постановен на основание чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС . Правилно първоинстанционния съд, при установеност на тази фактическа констатация и неопровергаването й в хода на обжалване на РА, е приел, че отказът е незаконосъобразен. Неоснователни са възраженията на касатора, които е поддържал като защитна теза, че неотразяването на конкретни фактури в дневника за продажби съгласно изискванията на ППЗДДС не е нарушение на закона, а данъкът по фактурите е начислен съгласно изискванията на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС . Правилно съдът е приел, че тези възражения не намират законова опора. Липсата на отразяване на издадените фактури в отчетните регистри - дневници за продажби е безспорно установен по делото факт. Видно от представените по делото заверени копия на подаваните в ТДД - В.Търново справки-декларации и дневници за продажби, в отчетните регистри по чл. 104, ал. 3 са били извършвани записвани само на дневни отчети от ЕКАПФ, но не и издавани фактури. Съдът правилно при този неопроверган факт не е кредитирал заключението на вещото лице по назначената СИЕ, че данъкът по процесиите фактури е начислен като задължение към бюджета в счетоводството на "Бор-Вал" ООД. Липсата на отразяване на конкретните фактури в дневниците за продажби прави извода на вещото лице неособснован и в противоречие с разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗДДС , съгласно който регистрираните по този закон лица водят задължително регистрите "Дневник за покупките" и "Дневник за продажбите" и разпоредбата на ал. 2, съгласно която получените данъчни документи по доставките, по които регистрираното лице е получател, се отразяват в "Дневника за покупките". Чл. 104, ал. 4 от ЗДДС от своя страна визира, че регистрите по този член съдържат задължителни реквизити, определени с правилника за прилагане на този закон. В разпоредбата на чл. 91, ал. 2 ППЗДДС е предвидено съдържанието на дневника за покупките с цел да осигури обща и аналитична информация за доставките, по които лицето е получател. Сред тези изисквания изрично са предвидени: вид и номер на документа за доставката, име, Булстат, ИН от НДР на изпълнителя по доставката, предмет на доставката, обща стойност на доставката и др. Правилно съдът е анализирал тези законови и подзаконови разпоредби и ги е определил за императивно въведени, намиращи се в кумулативна зависимост помежду си, и представляващи поредица от действия, които са елементи от фактическия състав по начисляване на данъка. Поради това неизпълнението на едно от тези изисквания за деклариране на фактурите чрез посочването им в отчетния регистър по чл. 104, ал. 3 от ЗДДС чрез данните по чл. 91, ал. 4, т. 1 от ППЗДДС е обосновал правилния извод на органа по приходите, потвърден и от първоинстанционния съд за липса на начисляване на данъка, поради което правото на данъчен кредит е отказано законосъобразно на основание чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС . По отношение на доставките от "Народен магазин" ЕООД е отказано право на данъчен кредит по 23 бр. фактури в общ размер на 3 286, 09 лв. с мотиви, че при извършената ревизия е било установено, че издадените фактури не са включени в дневниците за продажби за съответните данъчни периоди, поради което правото на данъчен кредит е отказано на основание чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС . По отношение на възраженията досежно разпоредбата на чл. 109, ал. 1 от ДОПК за данъчните периоди през 2001 г. важи изложеното по-горе в мотивите на решението. Останалите възражения съдът също е приел за неоснователни, тъй като по делото не е доказан надлежно релевантния за спора факт - начисляването на данъка по издадените фактури. По делото по реда на чл. 153 от ГПК са били изискани и представени от трето неучастващо в делото лице - Община В. Търново съхраняваните при тях счетоводни документи на "Народен магазин" ЕООД. Вещото лице е извършило проверка на така представените документи като не е установило наличие на счетоводни документи за сч. сметка 453 "разчети по ДДС", поради което не може да се установи начисляване на данъка. Основният спорен факт - липсата на отразяване в дневниците за продажби на издадените фактури, установен в хода на ревизията не е опроверган от жалбоподателя. Обсъдени са и възраженията във връзка с издадения ДРА на този доставчик и правилно съдът е приел, че констатациите на тази ревизия не установяват нищо по различно от фактическа страна, нито обстоятелства благоприятни за ДЗЛ. Представеният по делото ДРА № 551/7.03.2001 г. за извършена данъчна ревизия на "Народен магазин" ЕООД касае само данъчните периоди по ЗДДС през 2001 г. и при липса на отразяване на процесните фактури в дневниците за продажби за съответните периоди, няма как това неизпълнение за начисляване на ДДС по реда на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС да бъде преодоляно, включително и с издадения ДРА. По отношение на доставчика "Оникс Авто" ООД - гр. В. Търново за данъчни периоди месеци 12.2003 г. и 01.2004 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 4 823, 82 лв. по 2 фактури с предмет на доставка леки автомобили "Опел Корса Есентия". Правото на данъчен кредит е отказано на основание чл. 65, ал. 1, т. 2 от ППЗДДС тъй като броят на местата за сядане без мястото на водача не надвишава 5. Съдът е обсъдил възраженията на жалбоподателя в смисъл, че в по-късен период е променен видът на автомобилите и с тях търговецът извършва основна дейност, но е приел така направените възражения са неоснователни. Анализирана е правната разпоредба на чл. 65, ал. 1, т. 2 от ЗДДС , съгласно която правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо, че са изпълнени условията на чл. 64 или чл. 68 когато е придобит мотоциклет или лек автомобил, в която броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5, освен в случаите, когато лицето извършва с тях основна дейност. Легалното определение на понятието "основна дейност" е дадено в разпоредбата на чл. 65 от ППЗДДС . Вида на доставките като "основна дейност" е регламентиран в алинея първа на посочената разпоредба и според нея начисленият данък за стоките и услугите по чл. 64 може да бъде приспаднат като данъчен кредит само в случаите, когато регистрираното лице извършва с тях като основна дейност следните доставки: прехвърляне на собственост или вещни права върху тези превозни средства и стоки - ал. 1, т. 1 ; транспортни услуги с тези превозни средства; ремонт на такива превозни средства - т. 2; ремонта на такива превозни средства - т. 3; отдаване под наем на тези превозни средства - т. 4 и подготовка на водачи на моторни превозни средства по смисъла на Закона за движение по пътищата с тези превозни средства - т. 5. Дефиницията на това понятие е детайлизирано в разпоредбата на чл. 65, ал. 2 от ППЗДДС : извършването на доставки по ал. 1 е основна дейност на регистрираното лице, когато общата стойност на извършените доставки от лицето по една или повече от изброените в ал. 1 доставки представлява повече от 50 на сто от общата стойност на изпълнените от лицето доставки през последните 12 месеца преди текущия месец, независимо дали са изтекли 12 месеца от регистрацията по Закона за данък върху добавената стойност. Както правилно е приел първоинстанционният съд по делото няма данни, няма дори и такива твърдения жалбоподателя, касатор в настоящото производство да е извършвал дейностите, посочени по-горе. Обстоятелството, че автомобилите са използвани във връзка с осъществяваната търговска дейност не води до извод, че с тях се извършва дейност по занятие по смисъла на обсъдените по-горе разпоредби. По изложените съображения обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Искането на процесуалния представител на ответната дирекция "ОУИ" за присъждане на юристконсултско възнаграждение не следва да се уважава, тъй като такова и в същия размер - 676, 62 лв. е присъдено с решението на Административен съд - В. Търново, съобразно с разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК.