Определение № 683 от 23.10.2012 г. на ВКС по т. д. № 1189/2011 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М-фото и видео ООД-В. против решение № 1162/11.07.2011 г. по гр.д. № 325/2011 г. на Софийски АС, с което се потвърждава решение № 3/9.09.2010 г. по гр.д. № 224/2007 г. на Благоевградски ОС, с което се отхвърля предявеният от касатора срещу туристическо дружество В.-Б. иск по чл.92 ЗЗД за заплащане на сумата 100 000 лв. неустойка по договор за наем от 15.11.2002 г. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката по чл.79 и чл.92 ЗЗД. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Липсата на конкретно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешен с обжалваното въззивно решение, изключва това решение от обсега на касационно обжалване дори само по тази причина. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение-т.1 ТР № 1/2009 г. ОСГТК. Независимо от горното, твърдяното противоречие не е налице. Представените решения посочват целта на неустойката и че нормата на чл.92 ЗЗД има диспозитивен характер, тъй като страните договарят кое главно задължение се обезпечава с неустойката и поетите по този начин задължения ги обвързват. Докато с обжалваното решение е прието, че неустойката е дължима само в случай на неоснователно и предсрочно окончателно отстраняване на наемателя от обекта, както е уговорена, но разглежданият случай не е такъв. Следователно, липсва обективен материалноправен идентитет на разрешените случаи по приложените решения и конкретния правен спор, който да даде възможност за преценка за наличие на противоречие в практиката на съдилищата. По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.1 и 2 ГПК, поради което не следва да се допуска до разглеждане по същество. Водим от горното, ВКС-І т.о.