Определение № 423 от 07.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 60259/2016 г.

Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от Т. К. Г. срещу решение № 96 от 27.04.16г.по в.гр.дело № 54/16г.на Апелативен съд – [населено място] в частта,с която е признато за установено по иск по чл.422 ГПК,че в качеството на поръчител дължи на „Първа инвестиционна банка”АД главница в размер на 15201.30 евро, възнаградителна лихва 650.81 лв и неустойка 143.47 евро, заедно с законната лихва върху главницата от 24.03.15г.до окончателното изплащане, солидарно с кредитополучателя Г. Ц. Ц.. Постъпила е и касационна жалба от „Първа инвестиционна банка”АД срещу въззивното решение в отхвърлителната му част. С определение № 233 от 6.03.17г.е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. В срока за произнасяне настоящият съдебен състав на ВКС, ІІІ г.о. констатира,че по решаващия за изхода на спора въпрос, поставен и от двамата касатори: ”От кой начален момент започва да тече срокът по чл.147 ал.1 ЗЗД - от датата на падежа за всяка вноска по договор за банков кредит или от настъпване на изискуемостта на целия дълг, вкл.при предсрочна изискуемост”, е образувано за разглеждане ТД № 5/2019г.на ОСГТК на ВКС.Поради това следва да бъде отменено определението за даване ход по същество на делото и на основание чл.292 ГПК да се спре касационното производство до приемането на тълкувателното решение. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г.о.