Определение № 43 от 06.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 592/2012 г.

Производството е по чл.290 ГПК. Обжалвано е решение от 09.03.2012г. по гр.д.№ 1000/ 2011г., с което ОС Плевен е обезсилил първоинстанционното решение като недопустимо и е върнал делото за ново разглеждане. С определение от 22.11.2012г. е допуснато касационно обжалване и делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 05.02.2012г. по процесуалния въпрос за правомощията на въззивният съд при констатация за нередовност на исковата молба, който е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. В съдебно заседание на 05.02.2012г. е даден ход на делото по същество. В срока за произнасяне Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като констатира, че по поставения за разглеждане процесуален въпрос има образувано за разглеждане ТД№1/2013 на ОСГК ТК на ВКС, а именно т. 5 касаеща въпроса за това “ Актуални ли са постановките на т.4 от ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК при действието на ГПК /в сила от 01.03.2008 г./ във всички хипотези на нередовност на исковата молба ?”, намира, че следва на основание чл.292 ГПК да спре производството по делото до приемането на тълкувателното решение. Предвид изложените съображения, съдът