Определение № 5112 от 22.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4310/2026 г.

Производството е по чл.307 ГПК. Делото е образувано по молба на Е. М. М. за отмяна на влязлото в сила решение № 336/ 25.03.2025 г. по гр.д.№ 219/ 2025 г. на Софийски апелативен съд /САС/, с което е потвърдено решение № 6171/ 11.11.2024 г. по гр.д.№ 476/ 2024 г. на Софийски градски съд /СГС/ и по този начин Е. М. М., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], е осъдена да заплати на П. М. К., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ет.*, ап.*, сумата от 39 116,60 лева (тридесет и девет хиляди сто и шестнадесет лева и шестдесет стотинки), представляваща платен задатък по предварителен договор от 12.05.2020 г. в двоен размер, ведно със законната лихва за забава върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба - 12.01.2024 г. до окончателно изплащане на задължението и разноски по делото. Молителката твърди, че между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди 25.03.2025 г. друго правилно и влязло в сила решение, което противоречи на това от посочената дата - решение № 262756 от 19.08.2022 г. по гр.д.№ 10056/ 2020 г. на СГС, потвърдено с решение № 989/ 17.07.2023 г. по гр.д.№ 3236/2022 г. на САС. Производството по делото от 2020 г. било образувано по искова молба от 23.09.2020 г., депозирана от П. К. срещу Е. М. с твърдения за сключен между двамата предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 12.05.2020 г., даден по този договор задатък в размер 10 000 евро, неизправност на М. по този договор, отказ на К. от договора и с петитум за осъждане на М. да върне задатъка в двоен размер. По делото от 2024 г. П. К. предявил срещу Е. М. същата искова молба пред СГС, с която отново на основание чл.93 ал.2 ЗЗД претендирал връщане на внесеното от него капаро по предварителния договор с М. от 12.05.2020 г. в двоен размер. Двете съдебни производства се водели между едни и същи страни, за едно и също искане и на едно и също основание и приключили с противоречащи си влезли в сила съдебни решения. На това основание моли неправилното /според нея/ влязло в сила решение /№ 336/ 25.03.2025 г. по гр.д.№ 219/ 2025 г. на САС/ да бъде отменено. Ответната страна П. М. К. оспорва допустимостта на молбата като подадена извън тримесечния срок от влизане в сила на последното решение. Това станало на 20.01.2026 г., когато не било допуснато касационното му обжалване, а молбата била подадена от лице без представителна власт /адвокат Р. И./ на 20.04.2026 г. Едва на 12.05.2026 г. Е. М. упълномощила адв.И. за подаването па молбата, но това станало след изтичането на законоустановения срок по чл.305 ал.1 т.4 ГПК. Поради това счита, че молбата не следва да бъде разглеждана, а при условията на евентуалност излага твърдения за нейната неоснователност. Съдът не намира основания за недопустимост на молбата. Решението, чиято отмяна се иска, е влязло в сила на 20.01.2026 г. Молбата е подадена от представител без пълномощно на 20.04.2026 г. – в рамките на законовия срок. Извършените без представителна власт действия са потвърдени от Е. М. М. с изрична молба от 12.05.2026 г. /вх.№ 63850, л.62 от делото/. С оглед разпоредбата на чл.101 ал.2 ГПК /виж и разясненията, дадени в мотивите на Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по тълк.д. 5/ 2014 г., ОСГТК, т.2/ с потвърждаването извършените без представителна власт действия се санират с обратна сила. Затова срокът по чл.305 ал.1 т.4 ГПК е спазен и при липса на други основания за недопустимост, делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание с произнасяне по доказателственото искане на молителката. По изложените съображения съдът