Определение № 601 от 22.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 231/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Съни и Йоли“ ЕООД, представлявано от управителя Г. Кирилов, против Определение № 19372/09.10.2024г., поставено по адм. дело № 3985/2024 г. на Административен съд – София град, в частта с която е изменено Решение № 15101 от 20.08.2024 г., поправено с решение № 19365 от 09.10.2024 г., постановено по адм. д. № 3985/24 г. по описа на Административен съд София – град, в частта за разноските, като вместо разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 849,61 лв., „Съни и Йоли“ ЕООД е осъдено да заплати на Националната агенция за приходите разноски в размер на 1 977,64 лв. Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно, тъй като дружеството е следвало да плати на НАП разноски само в размер на 200 лева, след като се съобрази решение от 25.01.2024г. на Съда на Европейския съюз по дело № С-438/22г. Моли определението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт, с който се определи юрисконсултско възнаграждение на НАП под минимума. Ответникът - директорът на ТД на НАП – София, чрез юрисконсулт А. Данаилова, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Като взе предвид изложеното в частната жалба и данните по делото, Върховният административен съд, първо отделение, констатира следното: С Определение № 19372/09.10.2024г., поставено по адм. дело № 3985/2024 г. на Административен съд – София град, в обжалваната му част се изменя Решение № 15101 от 20.08.2024 г., поправено с решение № 19365 от 09.10.2024 г., постановено по адм. д. № 3985/24 г. по описа на Административен съд София – град, в частта за разноските, като вместо разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 849,61 лв., „Съни и Йоли“ ЕООД е осъдено да заплати на Националната агенция за приходите разноски в размер на 1 977,64 лв. За да постанови този резултат, съдът приеам, че първоначално с решението си, е осъдил жалбоподателя да заплати на ответника сума в размер на 849,61 лв., съобразно материалния интерес по делото 5 496,13 лв., но с решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 19365 от 09.10.2024 г., съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението, като размерът на установените задължения за главница и лихва е променен от 5 496,13 лв. на 17 529, 43 лв. С оглед този материален интерес по делото, дължимите разноски на НАП са изменени в размер на 1 977,64 лв. Посочил е, че съобразява решение на СЕС по дело С-438/22, но то не задължава националния съд във всички случаи да присъди възнаграждение за юрисконсулт под минимума, определен с Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а само, че дава такава възможност при определени предпоставки, които в случая не са налице. Приел е, че с оглед материалния интерес по делото, фактическата и правна сложност на делото, явяването в съдебни заседания на процесуалния представител на ответника, даването на устни и писмени становища по доказателствените искания на жалбоподателя, ангажирането на доказателства и взимането на участие в разпита на водения от жалбоподателя свидетел, обосновавали извод, че възнаграждението за юрисконсулт, извършил посочените процесуални действия, в размер на 1 977, 64 лв. се явява съответно и справедливо. Върховния административен съд, първо отделение, намира частната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество, за неоснователна. Правото на разноски зависи от изхода на правния спор и възниква за страната, в чиято полза е постановен съдебният акт, след съответно искане и представяне на доказателства за извършените разходи. В случая административният съд правилно приема, че при отхвърляне на жалбата ответника има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.161, ал.1, изр.2 от ДОПК. Размерът на дължимите разноски е правилно определен от съда в размер на 1 977,64 лв., при материален интерес по делото от 17 529, 43 лв. Възраженията на частния жалбоподател, че неправилно е определен размера на юрисконсултското възнаграждение в противоречие с тълкуването дадено с решение на СЕС по дело С-438/22, са неоснователни. Съдът правилно е приел, че с оглед материалния интерес по делото, фактическата и правна сложност на делото и проявената активност от страна на процесуалния представител на ответника, изразяваща се в явяването в съдебни заседания, даването на устни и писмени становища по доказателствените искания на жалбоподателя, както и активност при събирането на доказателствата, обосновават извод, че размерът на юрисконсултското възнаграждение е определен правилно с оспореното определение. Поради изложеното настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на определението, в обжалваната му част. Съдебният акт е правилен и следва да бъде оставен в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, първо отделение,