Решение № 3043 от 22.3.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Образувано е по касационната жалба на началника на отдел "Оперативни дейности" Пловдив в Централното управление на Национална агенция за приходите (ЦУ на НАП), подадена чрез пълномощника му юрк. Динчев, против Решение 255/15.06.2022 г. на Административен съд (АС) Стара Загора, постановено по адм. д. 56/2022 г., с което е отменена издадената от него Заповед ФК-360-0377736/04.11.2021 г. за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ). С доводи за наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и трето АПК касаторът претендира неговата отмяна и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба М Кар Пропъртис ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ж.к. Зора, ул. Хрищян Войвода 1 оспорва същата като неоснователна чрез пълномощника си адв. Мандалчев по съображения, изложени в писмен отговор и иска да бъде оставено в сила оспореното първоинстанционно решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното първоинстанционно решение с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея. АС Стара Загора е сезиран с жалба от М Кар Пропъртис ЕООД против Заповед ФК-360-0377736/04.11.2021 г., издадена от началника на отдел "Оперативни дейности" Пловдив в ЦУ на НАП. С нея е наложена на търговеца ПАМ - запечатване на търговски обект автосервиз ВМW, находящ се в гр. Стара Загора на ул. Хрищян Войвода 1 за срок от 14 дни и забрана достъпа до него на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ДДС. ПАМ е наложена за нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС във вр с чл. чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.06 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажби в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба Н-18 от 13.12.06 г.), изразяващо се в това, че търговецът не е издал фискална касова бележка (фискален бон) от въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство за извършена продажба на услуга ремонт на лек автомобил, марка ВМW с рег. [рег. номер] на стойност 530 лв., заплатени от собственика на автомобила Ж. Славов на управителя на дружеството В. Василев. Според изложените в административния акт мотиви нарушението се доказва от Протокол за извършена проверка в обекта серия АА 0014508/06.10.2021 г., в който е установено, че за дата 23.06.2021 г. няма издаден фискален бон за сумата от 600 лв., видно от отпечатания КЛЕН за тази дата. Първоинстанционният съд е обосновал извод за допустимост и основателност на оспорването. Приел е, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган в предвидената от закона писмена форма, но същата е материално незаконосъобразна, тъй като административният орган не е доказал, че търговецът е извършил посоченото в акта нарушение. Настоящият касационен състав преценява като правилно така постановеното решение поради следното: Чл. 170, ал. 1 АПК възлага върху административния орган доказателствената тежест за установяване на фактическите основания, посочени в акта, и изпълнението на законовите изисквания за издаването му. ПАМ е наложена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС за неиздаване на документ за продажба по реда на чл. 118, ал. 1 ЗДДС. За да е изпълнен фактическият състав на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, е необходимо административният орган да е доказал, че на 23.06.2021 г. Зара Кар ЕООД, чийто правоприемник е М Кар Пропъртис ЕООД, е осъществило конкретна продажба на услуга - ремонт на лек автомобил, марка ВМW с рег. [рег. номер] на стойност 530 лв., но не я е регистрирало (отчело) чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) при получаване на плащането съгласно с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.06 г. Фактите са точно установени от първостепенния съд и те са следните: Получен е сигнал в Информационния център на НАП, заведен с рег. ИЦ-С-1628/16.09.2021 г., по повод на който е извършена проверката в обект автосервиз ВМW, находящ се в гр. Стара Загора на ул. Хрищян Войвода 1 на 06.10.2021 г. С Протокол серия АА 0377736/25.10.2021 г. са приобщени писмени обяснения от Ж. Славов. Същият е разпитан и като свидетел по делото и дава показания, с които потвърждава писмените обяснения. Според тях на 07.06.2021 г. е закарал автомобила си в сервиза на ул. Хрищян Войвода 1. След няколко дни оттам му се обадили, че ремонтът е извършен и струва 530 лв. На 23.06.2021 г. е отишъл да си вземе колата и господин Василев му дал ръчно написана бележка на гърба на фактура, издадена на друг клиент, в която било описано какво е извършено, а то е на обща стойност 600 лв. Платил 530 лв., защото толкова носел. Не му е издаден фискален бон. Според показанията на свидетеля Василев извършената услуга била на стойност 164 лв. и за нея е изготвена сметка заедно с фискален бон, но господин Славов не ги е взел и останали в сервиза. Потвърждава, че саморъчно е написал бележката, която представя Славов на приходните органи, но обяснява, че това са цени на услуги, които се предлагат от други, неоторизирани сервизи за ремонт на ВМW, които не работят с оригинални части, за услуги, които трябвало да се извършат. С жалбата по административен ред дружеството представя сметка 102177/23.06.2021 г. с издател Зара Кар ЕООД и с получател Ж. Славов по поръчка 3599-1 за автомобил с рег. [рег. номер], неподписана от получателя, според която е извършено изпразване, евакуиране и пълнене на климатик, масло за климатик и фреон на обща стойност с ДДС 164.18 лв. и фискален бон от 23.06.2021 г. за същата сума. Според представената от Ж. Спасов бележка, за която не се оспорва, че е написана от В. Василев, управител на Зара Кар ЕООД, услугата пълнене на климатичната инсталация, фреон и масло с включен труд е на стойност 120 лв. Освен нея, в ремонта на процесния автомобил са включени и други услуги смяна на перка на климатик и ремонт на компресор с обща стойност 600 лв. При така установените факти правилно първостепенният съд е приел, че представената саморъчно написана бележка с цени на услуги за ремонт на автомобила на Ж. Спасов, която последният е представил, не доказва, че между възложителя на ремонта и изпълнителя е постигнато съгласие да бъдат изпълнени именно посочените в нея услуги на стойност 600 лв. Същата не съдържа дата и не доказва, че е изготвена на 23.06.2021 г., нито доказва плащането на сумата от 530 лв. от Спасов на Василев. Не са поискани при проверката писмени обяснения от работещите в сервиза механици И. Мушников и С. Димитров за това какъв ремонт е извършен и какви услуги конкретно е включвал той. Не са поискани писмени обяснения и от присъстващите при оформянето на поръчката и издаването на фискалния бон на 23.06.2021 г. служителки. По така изложените съображения настоящият касационен състав намира за правилни и съответни на събраните по делото доказателства изводите на първостепенният съд, че административният орган не е доказал фактическите основания, посочени в акта, и изпълнението на законовите изисквания за издаването му. Не са налице касационните основания за отмяна на първоинстанционното решение по чл. 209, т. 3 АПК необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила.