Определение № 130 от 07.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5360/2016 г.

Производството е по чл. 274, ал.1, т.2, вр. чл.248, ал.3 ГПК. С определение № 818 от 12.09.2016 г. по в. гр. д. № 103/2016 г. на Разградския окръжен съд, постановено в производство по чл.248 ГПК, е допълнено постановеното съдебно решение в частта за разноските, като С. М. А., Х. А. Т., Н. И. Т., Н. А. А. и С. А. А. са осъдени да заплатят на М. И. С. сумата от 440 лв. разноски за въззивното производство. Частна жалба срещу определението на въззивния съд е подадена от С. М. А.. Той счита, че при уважаване на касационната му жалба срещу въззивното решение, следва да бъде променен и резултатът в частта за разноските за въззивното производство. Ответницата М. И. С. не взема становище. Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване пред ВКС определение на въззивен съд по чл.248 ГПК. По същество частната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните: Въззивното производство по гр. д. № 103/2016 г. на Разградския окръжен съд е било образувано по жалби на ищцата М. И. С. и ответника С. М. А.. С постановеното решение въззивният съд е уважил само жалбата на М. И. С.. Затова присъдените в производството по чл.248 ГПК разноски в полза на М. съответстват на постановения резултат и на чл.78, ал.1 ГПК. Този резултат не е променен от касационната инстанция, тъй като в производството по чл.288 ГПК подадената от С. М. А. касационна жалба не е допусната до разглеждане от ВКС, при което въззивното решение влиза в сила. Обжалваното определение по чл.248 ГПК е законосъобразно, тъй като съответства на чл.78, ал.1 ГПК и следва да бъде потвърдено. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.