Определение № 11241 от 21.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9154/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Г. В. В., понастоящем в Затвора [населено място], против разпореждане № 836 от дата 23.04.2024 г. по адм.дело №383 от 2023 г. по описа на Административен съд – Ловеч. С разпореждането е оставено без уважение искането му за освобождаване от държавни такси и разноски по искане за отмяна на влязъл в сила съдебен акт. Излага доводи за неправилност на обжалваното разпореждане. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и данните по делото, намира че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, срещу акт по чл. 229 АПК, подлежащ на обжалване, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С оспореното разпореждане № 836 от 23.04.2024 г.съдът е оставил без уважение молбата на В. за освобождаване от държавна такса и разноски във връзка с искане за отмяна на влязло в сила определение № 1370 от 07.12.2023 г.по адм.дело № 383 от 2023 г. по описа на АС Ловеч. За да постанови този резултат, съдът е установил, че от имущественото състояние на лицето, за което е известно, че притежава имоти и МПС-та, не може да се направи извод, че не е в състояние да заплати държаната такса в размер на 30 лв. Съдът е изложил обосновани мотиви в тази връзка. Разпореждането е правилно. Разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК вр. с чл. 144 АПК предвижда, че съдът освобождава от такси и разноски онези физически лица, за които е признато, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид: доходите на лицето и на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта; други констатирани обстоятелства. При установените по делото обстоятелства, изводът на първоинстанционния съд в обжалваното разпореждане, че за Г. В. не е налице невъзможност да заплати дължимата се държавна такса, е обоснован и законосъобразен. Служебно е известно, че В. разполага с достатъчно средства, така че може да заплати дължимата държавна такса за разглеждане на подаденото от него искане за отмяна на влязъл в сила съдебен акт. Правилно е прието с оспореното разпореждане, че Г. В. не е представил доказателства, от които да се установи, че по отношение на него са налице предпоставките за освобождаване от внасяне на дължимата държавна такса в размер на 30 лева по депозираното от него искане за отмяна. С частната жалба е оспорено и определение № 835/23.04.2024 г., постановено по адм. дело № 383/2023 г., по описа на Адм.съд – Ловеч, която е адресирана до тричленен състав на Адм. съд Ловеч и по нея няма произнасяне на компетентния съд. Частната жалба в тази й част следва да бъде изпратена на Адм. съд Ловеч, тричленен състав, за произнасяне по компетентност. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира обжалваното разпореждане за правилно, поради което същото следва да бъдат оставени в сила. Въз основа на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,