Определение № 273 от 31.08.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4837/2016 г.

Производство по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, образувано по молба вх. № 1260/19.03.2014г., вписана на 04.11.2016г. с акт № 255, т.3, д. № 1064/2016г. на В. Матова П. за отмяна на влязлото в сила решение от 30.04.2003г. по гр. дело № 291/2000г. на Червенобрежки районен съд, оставено в сила с решение № 759 от 22.10.2003г. по гр. дело № 409/2003г. на Плевенски окръжен съд, с които е отхвърлен като неоснователен иска предявен от Л. Х. Р. и П. Х. Рибарски против Ц. Д. Нанкински да бъде отстъпена собствеността и предадено владението върху дворно място с площ 500 кв. м, съставляващо парцел ХХV-1486 и 1472 в кв. 9 по плана на [населено място] на основание чл. 108 ЗС. С определение № 311 от 18.11.2016г. на основание чл. 292 ГПК, вр. чл. 229, ал. 1, т.7 ГПК Върховният касационен съд е спрял производството по гр. дело № 4837/2016г. по описа на съда, до постановяване на решение по Тълкувателно делото № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС, по въпроси свързани с производството по отмяна на влезли в сила решения, между които е поставен й въпросът по т. 8 - допустима ли е при действието на ГПК (в сила от 01.03.2008г.) молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение, постановено при действието на ГПК от 1952 год. (отм.), ако е изтекъл едногодишния срок по чл. 232, ал. 1 ГПК (отм.), относим към допустимостта на молбата за отмяна, предхождащ проверката на основателността и разглеждането й по същество. С решение № 7 от 31.07.2017г. по т. д. № 7/2014г. ОСГТК на ВКС по поставения правен въпрос е даден отговор, според който е недопустима молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение, постановено при действието на ГПК от 1952г. /отм./, подадена при действието на ГПК /ДВ бр. 89 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г./, ако преди влизане в сила на новия ГПК е изтекъл едногодишният преклузивен срок по чл. 232, ал. 1 ГПК /отм./. Поради отпадане на пречката наложила спиране на делото, същото ще следва да бъде възобновено, като съдът следва да се произнесе по допустимостта на молбата за отмяна. Молителката е поискала отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на решение от 30.04.2003г. по гр. дело № 291/2000г. на Червенобрежки районен съд, оставено в сила с решение № 759 от 22.10.2003г. по гр. дело № 409/2003г. на Плевенски окръжен съд. Решенията са влезли в сила при действието на ГПК от 1952 год. (отм.) на 21.12.2003г. видно от извършено отбелязване върху решението по гр. дело № 409/2003г. на Плевенски окръжен съд, заверено с подпис на районен съдия и съдебен архивар. Молбата за отмяна е подадена на 19.03.2014г. Тази дата съпоставена с датата, на която са влезли в сила решенията, чиято отмяна се иска 21.12.2003г. сочат, че едногодишният преклузивен срок по чл. 232, ал. 1 ГПК (отм.) е изтекъл до влизане в сила на ГПК от 01.03.2008г. и съобразно цитираната съдебна практика е преклудирано правото на отмяна. Молбата за отмяна, макар да е подадена при действието на ГПК от 2007г., при изтекъл преклузивен едногодишен срок до влизането на закона в сила, следва да бъде оставена без разглеждане. Същите правни последици биха настъпили и ако молбата за отмяна на влязлото в сила решение беше подадена при действието на отменения ГПК и при изтекъл пределен срок от една година по чл. 232 ГПК (отм.), т. е. и в двата случая молбата за отмяна ще се остави без разглеждане и няма да се стигне до разглеждането й по същество. Воден от горните съображения, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.