Решение № 2900 от 27.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 359/2018 г.

Решение № 2900 от 27.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 359/2018 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на А. Местан срещу решение № 1845 от 01.11.2017 г. по адм. д. № 2379/2017 г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу заповед № 17-0281-000561 от 12.07.2017 г. на началник РУП към ОД на МВР – Пловдив, РУ Карлово за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДвП - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно 365 дни. Заявява касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага доводи, че обстоятелството дали лицето е физически годно при подновяване на свидетелството за управление на МПС е допълнителен факт, а основният факт е придобитата правоспособност и че физическата годност на лицето, което подновява свидетелството си за управление на МПС се удостоверява само с медицинско свидетелство, издадено от личен лекар, а не и от други специалисти. Счита, че мярката е крайно тежка и не съответства на извършеното нарушение. Ответната страна не е взела становище. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена на 22.11.2017 г., в законоустановения срок, при връчено съобщение за решението на 8.11.2017 г. Разгледана по същество е основателна. За да отхвърли подадената жалба съдът е изложил съображения, че не се спори, че към датата на проверката от контролните органи издаденото на А. Местан свидетелство за управление на МПС № [номер] Кат. "В АМ" е с изтекъл срок на валидност. Заповедта по чл. 171, т. 2а от ЗДвП от фактическа страна се основава на това, че на 11.07.2017 г. собственикът на МПС е допуснал притежаваното от него МПС да се управлява от водач, непритежаващ валидно свидетелство за управление, тъй като срокът за което е издадено е бил изтекъл. Посочил, че са неотносими доводите дали собственикът е знаел, че на конкретната дата и място притежаваното от него МПС е управлявано от водач, който не притежава свидетелство за управление на МПС с изтекъл срок, тъй като е създал условия, предоставил е възможността това да се случи. Изложил мотиви, че съгласно чл. 15, ал. 2 от Наредба I-157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, при подмяната на свидетелството за управление на МПС, вкл. при изтичане на срока за валидност, водачът представя карта за оценка на физическата годност. По аргумент от разпоредбата на § 1, т. 2, б. "ж" от ЗБЛД, свидетелството за управление на МПС "с изтекъл срок на валидност", е нередовен български личен документ. Мярката се прилага при непритежаване на съответно свидетелство за правоуправление, а в случаи като процесния на практика се достига именно до това, а не при управление на МПС без придобита правоспособност. Мярка е насочена към собственик на МПС и отговорността му да бъде управлявано от правоспособен водач, който не е употребил алкохол или друго упойващо средство С изтичането срока на валидност на издаденото на С. Ашък свидетелство за управление на МПС ****, лицето не притежава съответното свидетелство за управление на МПС. При установеното по надлежния ред със съставен АУАН серия Д, бл. № **** от *** г. управление от С. Ашък на собственото на А. Местан МПС, със свидетелство за управление на МПС с изтекъл срок на валидност, компетентният административен орган в условията на обвързана компетентност правилно и законосъобразно е упражнил публичното право за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДвП - прекратяване на регистрацията на ППС, с цел предотвратяване и да преустановяване на нарушение. Решението е неправилно като правен резултат. Съдът е посочил, че срокът за който е приложена принудителната административна мярка ясно е посочен в заповедта - налага се за 365 дни – т. е. една година, но не е взел предвид, че липсват мотиви за срока за който се налага принудителната административна мярка, което е довело до незаконосъобразност на решението. Чл. 171, т. 2а от ЗДвП /в приложимата редакция съгласно изм. с ДВ бр. 54 от 2017 г./ предвижда, че за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилага принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление – за срок от 6 месеца до една година. В случая с оспорената пред съда заповед е определен максимално предвидения в закона срок, без да са изложени мотиви за определянето на този максимален срок, което води до незаконосъобразност на издадения административен акт. В оперативната самостоятелност на административния орган е да определи срока за който се налага принудителната административна мярка, в рамките на предвидените от закона граници, от 6 месеца до една година, но ако е определен над минималния предвиден в закона срок следва да са изложени мотиви. Липсата на мотиви, когато органът действа при оперативна самостоятелност е основание за отмяна на издадения административен акт. Въз основа на мотивите на органа съдът извършва проверка дали е спазен принципът на пропорционалност при определяне на срока за който се прилага принудителната административна мярка. Тъй като производството по издаване на заповедта за прилагане на принудителната административна мярка е административно, съдът не може да замести волята на органа и да определи минималния предвиден в закона срок за прилагане на принудителната административна мярка, а следва да отмени заповедта. С оглед на това обжалваното съдебно решение следва да се отмени и вместо него да се постанови решение, с което да се отмени оспорения пред съда административен акт.