Определение № 2737 от 05.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 1465/2026 г.

Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба, подадена от „Дентален център – 1 Сливен“ ЕООД, с която се иска да бъде отменено влязло в сила решение № 695 от 18.08.2025 г., постановено по гр.д. № 3091/2022 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което „Дентален център – 1 Сливен“ ЕООД е осъдено да заплати на Ж. В. Г. сума в размер на 22 425, 85 лв., представляваща възнаграждение за водене на чужда работа без пълномощие за периода от 21.07.2017 г. до 05.12.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 18.01.2022 г. до окончателното плащане. Молителят твърди, че това решение противоречи на друго влязло в сила решение, което е постановено преди него по спор между същите страни с идентичен предмет. Това е решение № 260008 от 24.01.2022 г., постановено по гр.д. № 6356/2019 г. по описа на Районен съд – Сливен, което е частично отменено и потвърдено с решение № 127 от 20.05.2022 г., постановено по гр.д. № 119/2022 г. по описа на Окръжен съд – Сливен, касационната жалба срещу което е оставена без разглеждане с определение № 236 от 20.09.2022 г., постановено по т.д. № 1900/2022 г. по описа на Върховен касационен съд, II т.о. С тези съдебни решения е постановено следното: - отхвърлен е предявеният от Ж. В. Г. срещу „Дентален център – 1 Сливен“ ЕООД иск за присъждане на сума в размер на 12 075, 04 лв., представляваща възнаграждение, дължимо за периода от 21.07.2017 г. до 05.12.2017 г. за извършени от Ж. В. Г. действия по управление на „Дентален център – 1 Сливен“ ЕООД съгласно договор за управление, сключен на 21.07.2014 г.; - отхвърлен е предявеният от Ж. В. Г. срещу „Дентален център – 1 Сливен“ ЕООД иск присъждане на сума в размер на 2 370, 60 лв., представляваща обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на възнаграждението за управление, начислено за периода от 06.12.2017 г. до 12.11.2019 г.; - „Дентален център – 1 Сливен“ ЕООД е осъдено да заплати на Ж. В. Г. сума в размер на 849, 32 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от 21.07.2014 г. до 05.12.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата от 12.11.2019 г. до окончателното плащане, като осъдителният иск за това вземане е отхвърлен за сумата над 849, 32 лв. до пълния предявен размер от 3 791, 09 лв.; - „Дентален център – 1 Сливен“ ЕООД е осъдено да заплати на Ж. В. Г. сумата от 166, 79 лв., представляваща обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на обезщетението, начислена за периода от 06.12.2017 г. до 12.11.2019 г., като осъдителният иск за това вземане е отхвърлен за сумата над 166, 79 лв. до пълния предявен размер от 745, 12 лв.; - Ж. В. Г. е осъдена по предявения насрещен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД да заплати на „Дентален център – 1 Сливен“ ЕООД сума в размер на 12 419 лв., представляваща такава, получена от Ж. В. Г. за периода от месец февруари 2017 г. до месец юли 2017 г. без правно основание за това, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на насрещната искова молба – 10.01.2020 г. до окончателното плащане; - Ж. В. Г. е осъдена по предявен насрещен иск да заплати на „Дентален център – 1 Сливен“ ЕООД сума в размер на 2 319 лв., представляваща обезщетение за предсрочно прекратяване на договора, дължимо съгласно чл. 31 от договор за управление, сключен на 21.07.2014 г. Ответницата по молбата Ж. В. Г. е подала отговор, в който заявява, че тя е неоснователна. Намира, че не е налице обективен идентитет между исковете, които са разгледани с двете влезли в сила решения, които молителят твърди, че си противоречат. По по-рано приключилото дело е разгледан иск за съществуване на вземане на Ж. В. Г. към „Дентален център – 1 Сливен“ ЕООД на договорно основание – сключен между страните договор за управление, а вземането, което е предмет на иска, по който е направено произнасяне с по-късно постановеното решение, е възникнало на извъндоговорно основание – при твърдения за прекратен договор за управление. Вземането, породено от извъндоговорно основание, което е присъдено с решението, чиято отмяна се иска, е различно и от извъндоговорното вземане, което е предмет на разгледания по по-рано приключилото дело насрещен иск, защото първото е възникнало за Ж. В. Г., а второто за „Дентален център – 1 Сливен“ ЕООД и касаят различни периоди от време. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като извърши проверка за допустимост на молбата за отмяна по чл. 307, ал. 1 ГПК, намира следното: От обстоятелствената част и петитума на молбата, за разглеждане на която е образувано настоящото дело, е видно, че тя е насочена срещу акт, който подлежи на отмяна по реда на глава 24 от ГПК, а именно на съдебно решение, което е влязло в сила, както и че в нея са изложени обстоятелства за наличие на едно от регламентираните в закона основания за отмяна, което е това по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Тя изхожда и от легитимирано да я подаде лице, доколкото е подадена от ответника в исковото производство, по което е постановено влязлото в сила решение. От съдържанието на молбата за отмяна е видно, че тя отговаря на изискванията за редовност, предвидени в чл. 260 и чл. 261 ГПК, приложими в това производство съгласно препращащата норма на чл. 306, ал. 1 ГПК. Молбата е подадена и в установения в чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК преклузивен тримесечен срок, който в случая започва да тече от 10.09.2025 г., на която дата е влязло в сила по-късно постановеното от двете решения, между които се твърди да има противоречие, и изтича на 10.12.2025 г. С оглед на изложеното трябва да се заключи, че подадената молба за отмяна е допустима и следва да бъде разгледана в открито съдебно заседание. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение