Решение № 6969 от 10.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7386/2015 г.

Решение № 6969 от 10.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7386/2015 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Т. П. против решение № 244/30.04.2015 г., постановено по адм. д. № 92/2015 г. по описа на Административен съд-П. (АС-П.). Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно (незаконосъобразно и необосновано) и постановено при съществени процесуални нарушения - отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което оспорената заповед да бъде отменена. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба и в писмена защита. Претендира разноски. Ответникът - директорът на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) - П., в писмено становище, оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 244/30.04.2015 г., постановено по адм. д. № 92/2015 г. по описа на АС-П. е отхвърлена жалбата на К. Т. П. против заповед № з-3791/7.11.2014 г. на директора на ОД на МВР - П., с която на основание чл. 226, ал. 1, т. 4, чл. 228, т. 3 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР, отм.) и чл. 228, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ППЗМВР и § 15 от Инструкция № 1.3-2813/4.11.2011 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР и § 15 от преходните и заключителни разпоредби на ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен" за срок от една година. За да постанови този резултат административният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалноправните норми на закона. По тези съображения съдът е направил извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма в съответствие с чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР , като административният акт съдържа задължителните реквизити съгласно изискването на цитираната норма. Законосъобразен е и изводът, че при постановяване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Законосъобразен е и изводът на първоинстанционния съд, че заповедта е издадена в съответствие с материалноправните норми на ЗМВР и ППЗМВР . По несъмнен начин по делото е установено, че жалбоподателят е извършил описаните в заповедта дисциплинарни нарушения. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че съдът необосновано и незаконосъобразно не е съобразил, че нарушенията относно В. Д., А. и Т. Д. се изразява в бездействие - не е иззел незаконно държано оръжие, а правната квалификация в оспорената заповед правна квалификация е по чл. 5, т. 2 от Методическите указания за организиране дейността на полицейските органи на МВР по прилагане на ЗОБВВПИ. Правилното наименование на нормативния акт е Методически указания за организацията на дейността на полицейските органи на МВР по прилагане на ЗОБВВПИ (Методическите указания) и нарушенията на К. П. свързани с оръжията на тези три лица са описани в оспорената заповед като такива по чл. 2, ал. 2 и чл. 5, ал. 5 от Методическите указания и се изразяват както в неизземване на незаконно оръжие - задължения пряко произтичащо от ЗОБВВПИ и в нарушения на процедурата по подготовка издаването на разрешения или откази за издаването им. В този смисъл напълно неоснователни са доводите, че първоинстанционният съд е следвало да констатира несъответствие между описанието на нарушението и неговата правна квалификация. Такова несъответствие липса и правилно АС-П. е приел, че описаните в оспорената пред него заповед нарушения са извършени и не е нарушено правото на защита на служителя при установяването им, а и в съдебната фаза на производството. Не е налице и преквалифициране на деянията в съдебната фаза на производството. Неоснователно е и позоваването на чл. 20 от Методическите указания, в които не е предвидено, че за изпълнение на задълженията на органите на МВР за изземване на незаконно притежавани оръжия да е необходимо изрична резолюция на началника на РУ МВР. Следва изрично да бъде отбелязано, че след изтичане на срока на разрешението за дейност с оръжие отпада законното основание за притежаване и съхранение на това оръжие и в този смисъл контролните органи следва да предприемат необходимите мерки за изземване или приемане, което не е извършено от К. П.. Неоснователно е твърдението, че в нарушение на закона съдът е приел, че П. не е създал добри условия по отчетност и съхранение на наблюдателните дела. Според касационния жалбоподател обстоятелството, че не е попълвал своята част от докладните записки не е породило никакви последици, защото неговият началник има право да не се съобрази с неговото мнение и липсата на такова не се е отразило върху процеса по издаване на разрешения на дейности с оръжие. По отношение на дейностите с оръжие е въведен изключително стриктен контрол поради техния общоопасен характер и спазването на всяка стъпка от процедурата гарантира предотвратяването на нещастни случаи и инциденти. В този смисъл всяка дейност по контрола на оръжията е важна и следва да се изпълнява по начина, който е нормативно уреден. Действително констатираните няколко неточности в изпълнение на служебните задължения на К. П. по водене на наблюдателните дела не са особено съществени и само за тях би било непропорционално налагането на дисциплинарното наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен" за срок от една година, но в случая това наказание е наложено като общо за повече от едно нарушение от различен характер. В тази връзка следва да бъде посочено, че не са основателни и доводите, че от поведението на служителя не са настъпили вредни последици и поради това тежестта на нарушенията му е неправилно преценена. В контекста на общоопасния характер на оръжията по принцип и всяко нарушение в надзорната работа с тях поставя в неоправдан повишен риск от опасности обществото, поради което не е необходимо да са настъпили реални вредни последици - смърт или тежки наранявания при незаконно използване на оръжие, за да се приеме, че има нарушения на служебните задължения по контрол на общоопасните средства. Неоснователни са и доводите по повод нарушението свързано с оръжието на починалия А. С., които са свързани с технически грешки в датирането на писмените документи. Допуснатото нарушение на служебните задължения е установено и се потвърждава от обясненията на К. П., от които е ясно, че е знаел за задължението си за изземе оръжието на починалото лице, но не го е направил. Изложените от него причини за неизпълнение (ненамиране на наследниците) не са документирани по никакъв начин в наблюдателното дело, в докладни записки или по друг обективен начин. Формално и некореспондиращо с писмените доказателства по делото е и възражението, че е нарушено правото на защита на К. П. като не е индивидуализирано нарушението на чл. 26, т. 1 и чл. 27 от Методическите указания. Чл. 26, т. 1 от Методическите указания регламентира задължението на органите по чл. 2, ал. 2 в РУ да водят наблюдателни дела за всички лица, получили разрешение за дейности с оръжие, боеприпаси, взривни вещества или пиротехнически изделия. Останалите разпоредби на нормата уреждат воденето на друга документация по повод общоопасни средства, но различна от наблюдателни дела. В чл. 27 от Методическите указания е описано съдържанието на наблюдателните дела. В този смисъл не е ясно в какво се изразява нарушаването на правото на защита на К. П. по отношение описаните в заповедта нарушения, изразяващи се в небрежно водене на наблюдателни дела, представляващи нарушения на чл. 26, т. 1 и чл. 27 от Методическите указания. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че като е направил извод за материална законосъобразност на оспорената заповед съдът е постановил решение, съответно на материалния закон. Обжалваното решение е обосновано. Изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед се подкрепят от всички събрани в административното и съдебното производство доказателства. При постановяване на решението съдът не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Неоснователно е твърдението, че съдът е допуснал нарушение на чл. 170, ал. 1 от АПК и е прехвърлил доказателствената тежест от дисциплинарнонаказващия орган на жалбоподателя. Първоинстанционният съд е съобразил всички факти по делото и е приел за доказани фактическите основания, изложени в оспорената заповед, което е в тежест на доказване от органа. Не е налице твърдяното разместване на доказателствената тежест. Съдът е обсъдил доводите на страните и служебно е проверил валидността и законосъобразността на оспорения административен акт. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства са направени изводите, че заповедта е издадена от компетентния орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила. На тази база е и заключението, че жалбоподателят е извършил описаните в заповедта дисциплинарни нарушения, законосъобразността на определеното общо наказание и е направен обоснован извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред касационната инстанция ответната страна не претендира разноски, поради което с оглед изхода на спора, разноски не следва да бъдат определяни.