Определение № 60075 от 10.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1791/2021 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 3255 от 14.04.2021 г. на К. Т. Ц. против разпореждане № 31 от 25.03.2021 г. на Председателя на Първо гражданско отделение при Гражданска колегия на Върховния касационен съд, постановено по преписка вх. № 2596 от 23.03.2021 г., с което е отказано образуване производство за отмяна по молба вх. № 8049/21.10.2020 г., подадена от К. Т. Ц.. Частната касационна жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване прекратителен съдебен и в срока по чл.275, ал.1 ГПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: К. Т. Ц. е подал молба за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК на влезли в сила определения: определение № 2168 от 21.11.2018 г. по гр.д. № 1409/2018 г. на Районен съд-Петрич /образувано по протест на Районна прокуратура-Петрич за прогласяване нищожност на разрешения за строеж и прекратено поради неподведомственост, като материалите са изпратени на РДНСК-Благоевград по компетентност/; определение № 203 от 16.01.2019 г. по ч.гр.д. № 974/2018 г. на Окръжен съд-Благоевград /за потвърждаване на прекратителното определение № 2168 от 21.11.2018 г. по гр.д. № 1409/2018 г. на Районен съд-Петрич/ и определение № 3070 от 31.08.2020 г. по ч.гр.д. № 989/2020 г. на Окръжен съд-Благоевград /за оставяне без разглеждане частна жалба на К. Т. Ц. против прекратителното определение № 2168 от 21.11.2018 г. по гр.д. № 1409/2018 г. на Районен съд-Петрич/. С оглед горните констатации атакуваното разпореждане е правилно. С т.6 на Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по т.д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че не подлежат на отмяна по реда на чл.307 ГПК определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска. В мотивите е посочено, че с влизане в сила на прекратително определение не се погасява правото на ищеца да получи търсената с иска защита и последният отново може да заяви иск със същото спорно право, поради което прекратителните определения нямат характеристиката на съдебни актове, по отношение на които следва да бъде осигурена процесуалноправна защита, чрез извънреден способ за съдебен контрол на изчерпателно изброени и ограничено лимитирани фактически състави. Съгласно чл.130, ал.2 от Закона за съдебната власт Тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Следователно с оглед изричната правна норма съдът е длъжен да съобрази указанията по приложение на закона, дадени в Тълкувателно решение на ВКС. Наведените в частната жалба доводи относно наличието на задължително необходимо другарство, нарушено право на участие в процеса, включително и с оглед Конвенцията за защита правата на човека и искането да се отстранят последиците от нарушението, допуснати, вследствие нарушаване на съответните правила, могат да бъдат разгледани при произнасяне по същество на молбата за отмяна, но са изцяло неотносими при преценка допустимостта й с оглед на това дали влезлите в сила актове попадат в приложното поле на чл.307 ГПК. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение