Определение № 7213 от 12.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6728/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК. Образувано е по молба на „Електроразпределение Север“АД, чрез процесуален представител адв. А. Тодорова, за допълване на решение № 2181 от 23.02.2024 г., постановено по адм. дело № 6728/2023г. по описа на Върховен административен съд, трето отделение, в частта му за разноските и присъждане на направените от него разноски за адвокатско възнаграждение пред двете инстанции. Ответната страна - Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, чрез гл. юрк. Т. Бельова, дава становище за неоснователност на искането и моли то да бъде оставено без уважение. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав счита молбата за допълване за процесуално допустима, като подадена в едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. С решение № 2181 от 23.02.2024 г., постановено по адм. дело № 6728/2023 г. по описа на Върховен административен съд, трето отделение е отменил решение №3377 от 23.05.2023 г. постановено по адм. дело № 2456/2023 г. на Административен съд София-град и е отменил Решение № ПАМ-2 от 27.01.2023 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране в частта по т.2 от решението, с която на „Електроразпределение Север“ АД са дадени задължителни указания да издава становище за допустимост съгласно разпоредбата на чл.80 ал.10 от Наредба № 6. Със същото решение, съдът е осъдил Комисия за енергийно и водно регулиране да заплати на „Електроразпределение Север“ АД направените пред двете съдебни инстанции разноски в общ размер на 2 632,50 - 262,50 лева за първа инстанция и 2370лева, от които 370лева - заплатена ДТ и общо 2000лева адвокатско възнаграждение за касационна инстанция. С молба от 03.04.2024 г. „Електроразпределение Север“ АД е поискал допълване на решението в частта за разноските, предвид факта, че дружеството, процесуален представител на „Електроразпределение Север“АД е регистрирано по ДДС и съдът не е определил правилно размера на разноските. Посочено е, че за първа инстанция следва да бъдат присъдени разноски в размер общо на 650 лв., от които 600 лв. за адвокатско възнаграждение и 50 лв. държавна такса, т.е. допълнително 387,50 лв. /разликата между 650 лв. и присъдените 262, 50 лв./. За касационната инстанция е посочено, че следва да бъдат присъдени допълнително 400 лв. към определения общ размер от 2000 лв. за адвокатско възнаграждение. Искането за присъждане на разноски е направено своевременно в хода на съдебното производство, същото е подкрепено с доказателства, удостоверяващи заплащане на договореното в полза на Адвокатско дружество „В.,Ж. и Партньори“ адвокатско възнаграждение по банков път, за което към договорите за правна защита и съдействие №2416/07.08.2023г. и №24117/07.08.2023г. са приложени съответните фактури, с включено заплатено върху договорената сума ДДС и нареждания за кредитен превод, поради което следва да бъде уважено. С отговора по настоящото искане КЕВР е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което настоящият съдебен състав намерил за основателно. При съобразяване с разпоредбите на чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, вр. чл. 36 от Закона за адвокатурата размерът съдът е определил за касационната инстанция в полза на дружеството „Електроразпределение Север“АД да се заплатят от общо претендираните пред касационната инстанция 5710лв. общо 2370лв. ,от които 370лева –държавна такса и общо 2000лв. адвокатско възнаграждение.Предвид обстоятелството, че видно от прил. доказателства Адвокатско дружество „В.,Ж. и Партньори“е регистрирано по ДДС, основателна се явява претенцията на молителя, на основание §2а от ДР на Наредба№1 от 09.07.2024г. за минималните адвокатски възнаграждения, в полза на молителя „Електроразпределение Север“АД да се присъдят допълнително и 400лева, съставляващи дължимия данък върху добавената стойност върху присъденото адвокатско възнаграждение. Досежно претенцията за допълнително присъждане на сторените пред първата инстанция съдебни разноски, съдът намира, че в полза на дружеството-молител следва да се присъдят допълнително 387,50лева, съставляващи разликата между общо дължимите за първа инстанция разноски от 650лева и присъдените от АССГ разноски в размер на 262,50лева. Воден от горното и на основание чл. 248 ГПК вр. чл. 144 АПК Върховният административен съд, трето отделение