Решение № 13453 от 9.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6648/2018 г.

Решение № 13453 от 9.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6648/2018 г., I о., докладчик съдията Таня Комсалова Производството е по реда на чл. 227, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С Решение № 6770 от 08.05.2019 г. Постановено по адм. дело № 6648 по описа за 2018 г. на Върховен административен съд, е обезсилено Решение № 686/23.03.2018 г. постановено адм. дело № 94/2017 г. по описа на Административен съд - Пловдив, в частта с който е отхвърлено оспорването на Ревизионен акт (РА) № Р-21-1402336-091-01/18.12.2014 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение № 177/05.03.2015 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - Пловдив, относно определените на ревизирания субект вноски за здравно осигуряване за 2008 г., за 2009 г. и за 2010 г., като е прекратено производството в тази част. Със същия съдебен акт е и отменено казаното Решение № 686/23.03.2018 г. постановено по адм. дело № 94/2017 г. на Административен съд-Пловдив, в частта му с която е отхвърлено оспорването на РА № Р-21-1402336-091-01/18.12.2014 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение № 177/05.03.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив, относно допълнително начисления ДДС в размер общо на 69 777, 58 лева и лихви 35 610, 92 лева, и допълнително определения данък по чл. 48 от ЗДДФЛ както следва: за 2008 г. - 981, 92 лева и лихви - 578, 02 лева, за 2009 г. - 1 012, 84 лева и лихва - 481, 69 лева, за 2010 г. - 934, 56 лева и лихва- 348 лева, за 2011 г. - 492, 05 лева и лихва - 132, 24 лева, и за 2012 г. - 187, 55 лева и лихва - 31, 17 лева, както и в частта за присъдените разноски, и делото е внесено за разглеждане в открито съдебно заседание. Или съобразно така постановеното предмет на съдебен контрол в настоящото производство по чл. 227, ал. 2 от АПК е законосъобразността на Ревизионен акт № Р-21-1402336-091-01/18.12.2014 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение № 177/05.03.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив, в частта му относно определените на ЕТ "Ниси – ХГ – С. Присадов" публични задължения както следва: 1. По ЗДДС в резултат на допълнително начислен ДДС в размер общо на 69 777, 58 лева, ведно с прилежащи лихви за забава за несвоевременно разчитане на задълженията по ЗДДС с бюджета в размер общо на 35 610, 92 лева, за конкретни данъчни период на 2008 г. и 2012 г.; 2. Допълнително определения данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ както следва: за 2008 г. - 981, 92 лева и лихви - 578, 02 лева, за 2009 г. - 1 012, 84 лева и лихва - 481, 69 лева, за 2010 г. - 934, 56 лева и лихва- 348 лева, за 2011 г. - 492, 05 лева и лихва - 132, 24 лева, и за 2012 г. - 187, 55 лева и лихва - 31, 17 лева. Следва да се посочи, че не се оспорват размерите на задълженията както по ЗДДС, така и за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в размерите им декларирани от самия търговец съответно по СД по ЗДДС и по ГДД. Жалбоподателят настоява да се приеме, че така определените публични задължения, произтичащи според приходната администрация от укрити приходи от продажбата на стоки, получени по фактури, издадени от конкретни доставчици, индивидуализирани в РД, РА и Решението на ответника, които не са намерили отражение в счетоводството му, са незаконосъобразни, като застъпва тезата, че не е получил спорните стоки, поради което и същите не са били предмет на последваща продажба. Прави се и се поддържа възражение за незаконосъобразност на определените задължения по ЗДДС за данъчни периоди 01.01.2008 г. до 30.11.2008 г., поради изтекла абсолютна 10-годишна погасителна давност. В последното по делото съдебно заседание процесуалния му представител настоява за частична отмяна на РА, като се съобрази така стореното възражение, приетото по адм. дело № 94/2018 г. по описа на Административен съд – Пловдив заключение по допуснатата СГрЕ и приетото по настоящото дело заключение по допуснатата ССчЕ. Настоява за присъждане на сторените разноски, представя списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът – Директор на Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив, редовно уведомен, в писмено становище по делото чрез юрисконсулт Рашева заявява, че оспорва жалбата. Моли жалбата на ревизираното лице да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение в открито съдебно заседание по делото за частична основателност на жалбата. Делото е внесено за разглеждане в открито съдебно заседание за решаване по същество по реда на чл. 227, ал. 2 от АПК, като по същото е назначена и приета в хода на съдебното дирене съдебно-счетоводна експертиза. Всъщност съдът кредитира така изготвеното заключение, като обективно дадено, съответно на събрания по делото доказателствен материал и неоспорено от страните в дадените експертни изводи, като за нуждите на разрешаването на настоящия правен спор, относими са следните отговори на експерта. От заключението на вещото лице и по-специално отговорите на въпрос 1 и 2 поставени от съда се установява, че при съобразяване данните единствено от фактурите, установени от вещото лице графолог, като подписани от С. Присадов и носещи подпис на друго лице, при установени в рамките на процеса данни за получаване на стоките и от заместващото го лице Н. Присадова, и тези по фактурите издадени от ЕТ "В-Бел-В. Белов", се установява, че произтичащите от укритите приходи задължения по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ (като взе предвид че ЗОВ са отменени с влязло в сила решение и не следва да бъдат приспадани при определяне размера на данъчната основа) по години са както следва: за 2008 г. – данък за довнасяне 88, 27 лева и лихви за забава в размер на 51, 92 лева; за 2009 г. – данък за довнасяне в размер на 57, 48 лева, ведно с прилежащи лихви за забава в размер на 27, 31 лева; за 2010 г. – данък за довнасяне по 6, 98 лева, ведно с прилежащи лихви за забава в размер на 2, 60 лева; за 2011 г. 5, 76 лева, ведно с прилежащи лихви за забава в размер на 1, 55 лева и за 2012 г. 96, 11 лева, ведно с прилежащи лихви за забава в размер на 15, 98 лева. Що се касае до поставения въпрос - да определи дължимия от ЕТ ДДС, ведно в прилежащите лихви при съобразяване посочена по-горе група фактури – вещото лице е дало отговор в раздел IV. 2. от Констативно съобразителната част, респ. в таблицата в т. 2 от заключителната такава. Тук обаче е необходимо да се уточни следното. Предмет на правния спор е наличието на основания или не, т. е. правилното доначисляване на ДДС във връзка каза се с осъществени последващи облагаеми доставки със стоките, по процесните фактури, в размер общо на 66 777, 58 рева. От своя страна експертът е посочил дължимия ДДС във връзка с реализацията на стоките по фактурите, издадени от доставчиците "Кавер Орбик" ООД, "Мол 2" ЕООД, "Табак Логистик груп" ООД, носещи подпис за получател, както и по тези издадени от ЕТ "В-Бел-В. Белов", в Таблица № 1 от констативно съобразителната част на заключението, и той е в общ размер на 5 771, 48 лева. В раздел IV. 2. на констативно съобразителната част и таблицата в т. 2 от заключителната такава, е даден механизмът на разчитане с бюджета на задълженията по ЗДДС като резултати за процесните данъчни периоди – било то данък за внасяне или данък за възстановяване /съобразно данните от СД, подадени от самото ревизирано лице, респ. съобразно коригираните такива в хода на ревизията, съобразно доначисления с РА ДДС/, при прилагане на процедурите по прихващане и възстановяване по чл. 92, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС, съответно експертният извод в т. 2 от заключението е за останалите неразчетени, т. е. за ефективно внасяне в бюджета задължения за ДДС, и произтичащите от тях лихви за забава. Спорът по делото от своя страна касае е ли са на лице основания за допълнително начисляване на ДДС или не, респ. в какви размери, поради което и съдът следва да ползва данните от Таблица 1 от заключението, касателно главниците, респ. коментираните по-горе части на заключението относно дължимите лихви за забава с известни уточнения които ще бъдат сторени по-долу. За правилното изясняване на правния спор са допуснати по искане на лицето и допълнително въпроси към експерта. От дадения експертен извод по т. 3 от заключението се установява, че общият размер на допълнително начисления ДДС във връзка с реализацията на стоките по всички процесни фактури, обект на РА, за периода от 01.01.2008 г. до 31.12.2008 г. е 17 489, 94 лева /главница, с уточнението, че вещото лице е констатирало техническа грешка в данните от Таблица 1 Установявам на РА касателно данъчен период м. 10. 2008 г., като размерът на доначисления ДДС е съобразно именно тези данни, без елиминиране на грешката/, респ. 11 926, 43 лева, лихви за забава, съответно при съобразяване данните от Таблица 2 от тях допълнително начисления ДДС с РА във връзка с реализацията на стоките по всички процесни фактури за данъчни периоди 01.01.2008 г. до 30.11.2008 г. е 12 790, 21 лева /както е посочено и в данните от таблица № 4 стр. 37 от заключението/, с прилежащи лихви за забава в размер на 8 622, 91 лева; съответно доначисленият с РА ДДС за реализацията на стоките по фактурите, носещи подпис за получател, за данъчен период м. 12. 2008 г. е в размер общо на 605, 29 лева /таблица 1/. Съобразно така дадените експертни изводи се установява, че размерът на допълнително начисления ДДС във връзка с последващата реализация на стоките, предмет на фактурите, носещи подпис за получател, и тези издадени от ЕТ "В-Бел-В. Белов" за перида от 01.12.2008 г. до 31.12.2012 г. е в размер общо на 4 298, 34 лева /5 771, 48 лева, пълния размер на доначисления ДДС, намален със сумата 1 473, 14 лева, размерът на доначисления ДДС през периода от 01.01.2008 г. до 30.11.2008 г., по фактурите, носещи подпис за получател, издадени през периода 01.01.2008 г. – 30.11.2008 г./. Що се касае до лихвите за забава за несвоевременно разчитане с бюджета на задълженията по ЗДДС за процесните данъчни периоди, произтичащи от така определения размер на доначисления ДДС, съдът съобразни следното: за определянето им следва да бъдат ползвани данните от раздел IV. 2. от заключението на вещото лице, като се елиминират изчисленията, сторени за данъчни периоди от м. 01 до м. 11. вкл. на 2008 г., вкл. не се съобразяват данните от РА, като за същия отчетен период се съобразят изцяло декларираните по СД по ЗДДС от самия ревизиран субект резултати за данъчни периоди, респ. произтичащите от това процедури по чл. 92 от ЗДДС. При тава положение относно м. 12. 2008 г. се налага изводът, че декларираният от ревизирания субект по СД за този отчетен период ДДС за внасяне в размер на 547, 79 лева е приспаднат изцяло от декларирания от жалбопадателя в м. 09.2008 г. данък за възстановяване, съответно остатъкът – ДДС за възстановяване в размер на 504, 80 лева правилно му е възстановен с АПВ № 900093 от 26.01.2009 г. Т. е. съобразно подходът на вещото лице при резултат за този данъчен период в размер на 1 153, 08 лева ДДС за внасяне, след прихващане със сумата от 547, 79 лева, остатъкът е ДДС за довнасяне в размер на 605, 29 лева, за чието несвоевременно разчитане с бюджета се дължи лихва за забава, изчислена за периода от 15.01.2009 г. до 18.12.2014 г. в размер на 473, 96 лева. Що се касае до останалите акцесорни задължения, те са в размерите посочени от вещото лице, в дадения експертен извод по т. 4 и са следните: общо 332, 37 лева за 2009 г., 78, 51 лева общо за 2010 г., 12, 71 лева за 2011 г. и 444, 27 лева за 2012 г., като са проекция като на сторените промени в декларираните от ревизирания субект резултати за съответните данъчни периоди по ЗДДС в резултата на доначисления ДДС, така и на взетите в предвид от експерта процедури по чл. 92 от ЗДДС. Или иначе казано задължения за лихви за забава, произтичащи от задълженията по ЗДДС за периодите 01.12.2008 г. – 31.12.2012 г. които са следствие на доначисления размер на ДДС във връзка с реализацията на стоките по фактурите, носещи подпис за получател и фактурите, издадени от ЕТ "В-Бел-В. Белов", са в размер общо на 1 341, 82 лева. Именно тези установявания са релевантни за разрешаване на настоящия правен спор, като останалите части от заключението на вещото лице не се обсъждат. Що се касае до основания спорен между страните въпрос – налице ли са получени от оспорващия стоки по процесните фактури, изследвани в хода на ревизията, респ. разпоредил ли се е в тях в последствие, в резултат на което са реализирани и съответни приходи, водещи до облагането с пряк и косвен данък, на него следва да се отговори по следния начин: Доставка на стока съгласно легалната дефиниция, дадена в чл. 6 от ЗДДС, е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката. Разпоредбата от националното законодателство следва да се тълкува във връзка с чл. 14, § 1 Директива 2006/112/ЕО, която разпоредба дефинира доставката на стока като прехвърляне на правото на разпореждане с материална вещ като собственик. Използвайки тези дефиниции, следва да се приеме, че за да настъпи данъчно събитие при доставките на стоки по смисъла на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, то следва да е налице правопораждащият юридически факт - прехвърлянето на правото на собственост върху стоката. По тази причина при спор за реалност на доставките на стоки, съдът дължи проверка преди всичко на фактите относно предаване и получаване на стоката. В производството за извършване на ревизия по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК и в последващото обжалване на издадения РА, органите по приходите следва да установят основанието за извършване на ревизията при особени случаи, за да се приложи презумпцията в чл. 124, ал. 2 от ДОПК, както и спазването на императивния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателят е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. По допълнително определения ДДС: Безспорно е установено по делото, съгласно приетата съдебно-графологична експертиза, че част от издадените фактури по повод на доставки, извършени от "Кавер Орбико" ООД, "Мол 2"ЕООД и "Такаб логистик груп" ООД, са подписани за получател, като част от подписите безспорно е установено, че са изпълнени от представляващия едноличния търговец, а за другите следва да се приеме, че са изпълнени от лицето, за което по делото са събрани достатъчно данни да е получавало стоки в обект на едноличния търговец – Н. Присадова, при липсата на проведено успешно производство по чл. 193 от ГПК касателно авторството на тези частни документи, доказателствена тежест като е указано е изцяло на оспорващия. Що се касае до фактурите, издадени от ЕТ "В-Бел-В. Белов", констатира се, че противно на посоченото в приетото заключение по допуснатата СГрЕ, те носят подпис положен за получател, които доказателства се намират в том 2 от досието на адм. дело № 894/2015 г. по описана Административен съд – Пловдив на страници 242-245, но от номерацията на административната преписка. При това положение и за тази група частни документи се следва изводът, че жалбоподателят не проведе успешно производството по чл. 193 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, респ. че подписът положен за получател е на представляващия едноличния търговец – С. Присадов. Останалите фактури не носят подпис за получател, а част от същите липсват и приложени като част от доказателствения материал. Спорът се концентрира върху въпроса дали обсъжданите първични счетоводни документи обективират реалното получаване на стоката от ревизираното лице. Тук е мястото да се посочи, че съгласно трайната съдебна практика, първичните счетоводни документи и вписванията в счетоводните регистри следва да се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед на другите събрани по делото доказателства. Фактурата е частен свидетелстващ документ и при липсата на подпис за получател от лице, което е отговорно да оформи съответната стопанска операция, тя не представлява годно доказателство за извършен фактически действия по получаване и приемане на стоките, нито пък доказателство за облигационна обвързаност между страните по силата на неформални договори за търговска продажба. В този смисъл и доколкото по делото за част от процесните доставки, липсват каквито и да било други доказателства, които по някакъв начин да обосноват извод за получаване на стоките от страна на едноличния търговец, следва да се приеме, че същите фактурите, които не носят подписа на представляващия ЕТ или Присадова, респ. не са придружени от документи, които да носят такъв подпис, не съставляват годно доказателствено средство за получаването на стоките по тях. В обобщение, по отношение на тази част от спорните доставки основното обстоятелство – предаването на собствеността на родовоопределените вещи чрез индивидуализирането, им не е установено. Няма никакви доказателства за транспортирането, които да обвързват посочените доставки на стоките по издадените фактури. Няма никакви счетоводни документи, складови или стокови разписки, експедиционни бележки и др., които да бъдат обвързани с получателя. Действително липсата на подпис на получателя в процесните фактури не води автоматично до извода, че същите са лишени от доказателствена сила и не обективират действително осъществени стопански операции. За целите на данъчното облагане, при преценката за съдържащите се във фактурата реквизити, винаги трябва да се изхожда от обстоятелството има ли достатъчно данни за осъществена стопанска операция от данъчни субекти и съответно - начислен данък. В конкретния казус обаче извън обсъжданите фактури и писмени обяснения от доставчиците, други доказателства за начина на осъществяване на конкретните доставки не са ангажирани. При това положение принципно не е достатъчно да бъде установено единствено и само, че коментираните доставчици разполагат с материална, техническа и кадрова обезпеченост, респ. че имат търговски отношения с ревизирани субект. Или единствените доказателства, от които може да се направи обоснован извод за постъпване на стоки в търговския обект на жалбоподателя, които са продадени в последствие на негови клиенти, са фактурите, които носят подпис за получател, поради което и обективират на практика изявление на лицето, че стоките са били получени. Предвид изложеното до тук, за част от доставките от доставчиците: "Кавен орбико" ООД, "Мол 2" ЕООД, "Табак Логистик Груп" ООД и ЕТ "В-Бел-В. Белов може да се обоснове извод, че на определени дати са доставяни стоки в търговския обект, стопанисван от ЕТ, при доставките е присъствал било лично С. Присадов, било Н. Присадова, съответно положили и подпис върху тази част от фактурите, подробно описани в заключението на ССчЕ, но такъв извод не може да бъде сторен по отношение на доставките, които се твърди да са обективирани с останалите фактури, неносещи такъв подпис, предмет на обсъждане в РА. Или в обобщение по отношение на втората група спорни доставки основното обстоятелство – предаването на собствеността на родовоопределените вещи чрез индивидуализирането им не е установено. Настоящият състав на съда намира, че събраните в хода на ревизията, а и на съдебния процес доказателства са крайно недостатъчни да установят основния факт, релевантен за доставката на стоки – прехвърлянето на собствеността им чрез индивидуализирането на стоките при предаването им, по тази втора група доставки. Във връзка с липсата на подписи изобщо на някои от фактурите, за пълнота следва да се посочи, че за издадените преди 01.01.2009 г., подписът върху фактурата е бил задължителен. Чл. 7, ал. 1 от ЗСч (в действащата редакция до 01.01.2009 г., бр. 105 от 2006 г.) гласи, че първичният счетоводен документ, адресиран до други предприятия или физически лица, съдържа най-малко следната информация: - наименование и номер, съдържащ само арабски цифри, дата на издаване, наименование, адрес и номер за идентификация по чл. 84 от ДОПК на издателя и получателя, предмет и стойностно изражение на стопанската операция, име, фамилия и подпис на съставителя. А що се отнася до липсата на подпис за получател следва още веднъж да се подчертае, че макар и незадължителен реквизит съобразно чл. 7, ал. 1 от ЗСч, след посочената дата, този факт, в случаи като процесния, има отношение към въпроса за доказване тезата на данъчната администрация. В хипотеза, при която се твърди укриване на приходи, наличието на подпис на получател в представените фактури, а и върху другите съпътстващи доставката документи, е с голяма доказателствена стойност. Като частни документи по смисъла на чл. 180 от ГПК фактурите, съответно ППП, стоковите разписки и прочие, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от лицата, които са ги издали. Те нямат обвързваща доказателствена сила относно своето съдържание, което подлежи на преценка съобразно всички обстоятелства и доказателства по делото. Частните документи не притежават материална доказателствена сила, но без да е оспорена автентичността им, те притежават формалната доказателствена сила на частния документ по чл. 180 ГПК. В случай, че не са оспорени относно тяхната автентичност, респ. при неуспешно проведено такова оспорване, фактурите, респ. останалите документи, съставляват доказателство, че съдържащото се в тях изявление е направено от лицето, което ги е подписало, че търговецът е приел описаните във фактурата, респ. ППП, стоковите разписки, стоки. Липсата на оспорване означава, че същото лице, в качеството си на търговец, е потвърдило получаването на стоките, независимо от това дали подписът е положен лично от него или от лице без представителна власт, след като не се е противопоставило при узнаването /в този смисъл е решение № 562 от 16.01.2014 г. по адм. д. № 4198/2013 г., І отд. на ВАС/. От друга страна обаче, именно липсата на подпис лишава тези частни документи от описаната формална доказателствена сила и, като такива, същите вече не могат да бъдат приети като доказателство за получаването и приемането на стоките от посочения в тях клиент по стопанската операция. При твърдението за липса на доставка, както се твърди в жалбата, е налице такова, за отрицателно обстоятелство, като с твърдението на ответника за наличие на такава, следва да се установи положителният факт на извършването му. В процесните случаи, ако действително е получена доставка на стоки, е възможно последващо изписване, продажба и формиране на приход от тях, който може да се приеме за укрит, и който да послужи за определяне на данъчната основа за облагане. Както се посочи по-горе обаче, получаването на част от доставките не е установено безспорно. При това положение единствено възможният обоснован извод е, че липсва реализация на продажби на стоки – респ. фактурите, несъдържащи подпис за получател, нито от ЕТ, нито от негов работник или служител, които не са придружени от други съпътстващи документи, са издадени без основание, и посочените в тях обороти не полежат на осчетоводяване от посочения в тях като получател субект, респ. невъзможно неполучени стоки да се реализират впоследствие, генерирайки приход, който не е отчетен. Липсата на такова осчетоводяване следователно не води до извод за нередовно счетоводство, респ. извод за укрити приходи от последваща продажба стоки по неосчетоводени фактури. Респ. по останалите фактури следва да приеме, че ревизираният субект е получил стоките, респ. при липсата на същите се обосновава изводът, че и ги е реализирал в последствие, без да осчетоводи съответните приходи от тези продажби, респ. – дължимите преки и косвени данъци в тази връзка. В случая намират приложение и общите правила на доказване, според едно от които, всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. В настоящия казус това означава, че ответният административен орган е бил този, който трябва да докаже по пътя на пълното доказване, че доставките по фактурите са реално извършени. Такова доказване по делото бе частично проведено. За пълнота следва да се отбележи, че не може да бъде споделена тезата на ревизиращия орган, че само с факта на издаване на фактурите и тяхното счетоводно отразяване при доставчика е доказана доставката на стоки. Анализът на съдебната практика по стотици дела показва, че в обратната ситуация, когато задълженото лице претендира да е получател по доставки, органът по приходите приема, че само фактът на издадена фактура и счетоводното й отразяване не означава реалност на документираната в нея доставка и изискват представяне на допълнителни доказателства, установяващи реалност на доставката. В случая издаването на фактури, които не са придружени от съпътстващи документи, не може да бъде разглеждано като реализирани сделки по доставки на стоки, които впоследствие са продадени (неясно кому), като по този начин се формира данъчна основа, подлежаща на облагане с било с косвен било с пряк данък. Релевантният и подлежащ на доказване факт в случая е именно реалното предаване на стоките. То обуславя и факта на получаването им, респективно последващата им реализация, т. е. доходи, които не са декларирани, за да се стигне до облагане на същите по особения ред на чл. 122 ДОПК, както се посочи. Или в обобщение, принципно изводът на ревизиращите органи за наличието на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК се подкрепя от приобщения доказателствен материал, но обемът на укритите приходи, съответно размерът на дължимите данъци не е този, възприет в хода на ревизията. В този порядък следва да бъде разгледано и възражението за изтекла абсолютна погасителна давност по отношение задълженията по ЗДДС за данъчни периоди м. 01. до м. 11. /вкл./ 2008 г. Съгласно новелата на чл. 171, ал. 2 от ДОПК /в приложимата за 2008 г. редакция на тази материално правно норма/ "С изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено.". В случая последното задължение по ЗДДС – това за данъчен период м. 11.2008 г. е следвало да бъде разчетено с бюджета на 15.12.2008 г., с оглед на което и съобразно правилото, посочено по-горе давността, за тази група публични вземания е започната да тече на 01.01.2009 г. и е изтекла на 31.12.2018 г. Липсват представени доказателства, а и твърдения задължението да е било отсрочено или разсрочено. На това основания РА в частта му относно определените задължения по ЗДДС в резултат на доначислен ДДС в размер общо на 12 790, 21 лева за данъчни периоди 01.01.2008 г. – 30.11.2008 г., ведно с прилежащи лихви за забава в размер общо на 8 622, 91 лева се явява незаконосъобразен и като такъв подлежи на отмяна, като в случая е неприложима и новелата на чл. 160, ал. 4 изр. 2 от ДОПК при положение, че не са касае до давностен срок изтекъл в хода на ревизионното производство. Съответно на изложеното РА в частта му относно определените задължения по ЗДДС за данъчни период от 01.12.2008 г. до 31.12.2012 г. в резултат на доначислен ДДС над размера от 4 298, 34 лева до пълния доначислен размер от 56 987, 37 лева за тези периоди, ведно с прилежащите лихви за забава над размера от общо 1 341, 82 лева до пълния установен такъв за тези данъчни периоди е незаконосъобразен и като такъв подлежи на отмяна. В останалата му част относно определените задължения по ЗДДС РА се явява правилен и законосъобразен, което обосновава неоснователност на подадената жалба в тази й част. По допълнително определения данък по чл. 48 от ЗДДФЛ: Относно определения допълнително данък по реда на чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, настоящият съдебен състав счита, че жалбата също е частично основателна, предвид изложеното по-горе. В констативно-съобразителната част на назначената и приета в настоящото производство съдебно-счетоводна експертиза вещото лице в табличен вид и за всеки период е изчислило реализираната печалба, като е взело предвид отчетната стойност на закупените от търговеца с подписани неосчетоводени фактури стоки и размера на неотчетените приходи от продажбата им, след прилагането на определената надценка, респ. при съобразяване на фиксираните цени на част от стоките. В резултат на което е определило и дължимия за довнасяне данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, в посочени по-горе размери. По тази съображения не е налице основание за начисляване на допълнителен данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ и лихви за забава над констатираните от вещото лице размери на това задължение /главница и лихви/, а горепосоченият РА, в частта му с която е определен такъв, следва да бъде отменен, респ. жалбата отхвърлена в останалата й част. Като краен резултат следва да бъде отменен РА № Р-21-1402336-091-01/18.12.2014 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение № 177/05.03.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив, в частта му относно установените на ЕТ "Ниси – ХГ – С. Присадов": 1. Задължения по ЗДДС в резултат на доначислен ДДС в размер общо на 12 790, 21 лева, ведно с прилежащи лихви за забава в размер общо на 8 622, 91 лева за данъчни периоди 01.01.2008 г. – 30.11.2008 г.; 2. Задължения по ЗДДС за данъчни периоди 01.12.2008 г. – 31.12.2012 г. в резултат на допълнително начислен ДДС за разликата над 4 298, 34 лева до пълния доначислен размер на ДДС от 56 987, 37 лева, както и в частта за лихвите над размера общо от 1 341, 82 лева до пълния размер от общ 26 988, 01 лева; 3. Допълнително определен данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2008 г. за разликата от 88, 27 лева до пълния размер на допълнително вмененото задължение от 981, 92 лева, ведно с прилежащата лихва за забава за разликата над 51, 92 лева до пълния размер от 578, 02 лева; 4 Допълнително определен данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2009 г. за разликата от 57, 48 лева до пълния размер на допълнително вмененото задължение от 1 012, 84 лева, ведно с прилежащи лихви за забава за разликата над 27, 31 лева до пълния размер на задължението от 481, 69 лева; 5. Допълнително определен данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2010 г. за разликата от 6, 98 лева до пълния размер на допълнително вмененото задължение от 934, 56 лева, ведно прилежащи лихви за забава за разликата над 2, 60 лева до пълния размер от 348 лева; 6. Допълнително определен данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2011 г. за разликата над 5, 76 лева до пълния допълнително вменен размер от 492, 05 лева, ведно с прилежащите лихви за забава за разликата над 1, 55 лева до пълния установен размер от 132, 24 лева и 7. Допълнително определен данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2012 г. за разликата над 96, 11 лева до пълния допълнително вменен размер от 187, 55 лева, ведно с прилежащи лихви за разликата над 15, 98 лева до пълния размер от 31, 17 лева В останалата й част като неоснователна жалбата следва да бъде отхвърлена. При този изход на делото претенциите и на двете страни за присъждане на съдебни разноски за воденото на процеса пред всички съдебни инстанции са основателни. На ответника съразмерно на отхвърлената част от жалбата, при материален интерес от общо 110 568, 54 лева /при съобразяване обстоятелството, че предмет на разглеждане е единствено допълнително начисления ДДС, допълните определените задължения за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, ведно с прилежащите лихви/ се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер общо на 739, 12 лева за всички съдебни инстанции, като за настоящата е приложена и новелата на чл. 9, ал. 3 във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На жалбоподателя се дължат разноски съразмерно на уважената част от жалбата в размер общо на 7 161, 51 лева, при съобразяване посочения по-горе предмет на спора и присъдените вече такива /в размер на 30 лева/, съответно доказателства за реално изплатени адвокатски възнаграждения, внесени ДТ и депозити за вещи лица. Неоснователно е стореното възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, съобразно материалния интерес по делото и новелата на чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 227, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, състав на първо отделение,