Определение № 317 от 29.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4982/2016 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. К. К. и Г. К. Д., в качеството им на наследници на Н. Г. Д. и на М. Д. Х., подадена чрез адв. В. П., против решение № 3542/20.04.2016 г. по в. гр. д. № 6453/2012 г. по описа на Софийски градски съд (СГС), с което е отменено решение от 21.11.2011 г. по гр. д. № 39775/2008 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 65 с-в в частта, в която С. Л. П. е осъдена да предаде на Н. Г. Д. и М. Д. Х. на основание чл. 108 ЗС владението върху 19/24 ид. ч. от недвижим имот, представляващ апартамент № 2, находящ се в [населено място], [улица], заедно с прилежащите му избено помещение № 9, таванско помещение № 5 и 10.61% ид. ч. от общите части на сградата и от УПИ IV-518, кв. 131 по плана на [населено място], в който същата е построена, като вместо това искът с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от Н. Г. Д. и М. Д. Х. срещу С. Л. П. за предаване на владението върху 19/24 ид. ч. от гореописания имот е отхвърлен като неоснователен. В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и се иска неговата отмяна. Жалбоподателите се позовават на всички основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК във връзка с формулирани въпроси, представят преписи от съдебни актове. В срока по чл. 287 ГПК е подаден писмен отговор от адв. Т. Ф. и адв. С. П., в качеството им на повереници на ответната страна по касация – С. Л. П. Изложени са съображения, че не са налице основания за допускане на касационна проверка и се претендира присъждане на сторените разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което настоящият съдебен състав я намира за допустима. За да се произнесе по искането за допускане на касационна проверка на обжалваното решение ВКС, състав на I г. о. взе предвид следното: Въззивният съд е извършил преценка на събраните доказателства и твърденията на страните и е установил от фактическа страна следното: Процесният апартамент е бил собственост на С. Д. А. и Е. Б. А., чиято легитимация следва от представения по делото нотариален акт за собственост на апартамент № 2 на първия надпартерен етаж в сграда, построена върху земя на Ж. „Д.”, представляваща дворно място в [населено място], [улица], съставляващо парцел ХІХ-20 в кв. 131 по плана на града, който апартамент е застроен на площ от 59.20 кв. м. С. А. е починала на 05.07.1984 г. и е оставила за наследник сина си Е. Б. А., който е починал на 14.12.2005 г. В представеното по делото за него удостоверение за наследници са посочени такива, които са съребрени роднини на двамата по майчина линия и е отразено, че няма данни относно роднините по бащина линия, тъй като документът е изготвен въз основа на лична декларация. Със саморъчно завещание от 06.10.2003 г., обявено по нот. д. № 2/2008 г., Е. Б. А. е завещал на О. М. М. цялото си движимо и недвижимо имущество. Ползващият се от завещанието се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост на апартамента и през 2008 г. го е продал на С. Л. П., за което е съставен н. а. № 179, т. ІІІ, н. д. № 543 от 27.06.2008 г. на нот. Й. Л.. На същата дата П. е сключила договор за ипотека с „Д. Кредит България за същия имот”, с който е обезпечила предоставен на дъщеря й И. Л. П. заем от същата банка. Ищците са предявили срещу заветника М. иск по чл. 42, б. „б” ЗН за прогласяване нищожността на саморъчното завещание; ревандикационен иск срещу С. А. и иск по чл. 170 ЗЗД за обявяване за недействителен договора за ипотека на имота, сключен с „Д. Кредит България”. Сезираният с исковете Софийски районен съд е уважил иска по чл. 42, б. „б ЗН и е прогласил нищожността на завещанието. В тази част първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила. Производството по иска по чл. 170 ЗЗД е прекратено, поради неподсъдност на районен съд предвид цената на иска и е изпратено по компетентност на СГС. Първоинстанционният съд е уважил изцяло ревандикационния иск по отношение на С. П.. При проверка на обжалваното първоинстанционно решение, в частта по ревандикационния иск, въззивният СГС е приел, че Н. Г. Д. и М. Д. Х. притежават материално-правна легитимация да предявят ревандикационен иск срещу С. Л. П., тъй като ищците са наследници по закона на Е. Б. А.. Намерил е, че след като наследодателят, починал през 2005 г., не е оставил низходящи наследници, съпруга, братя и сестри, а родителите му са починали преди него, то призовани към наследяване са посочените в чл. 8, ал. 4 ЗН наследници, каквито са и ищците – Н. Д. с IV – та степен на съребрено родство и М. Х. с V - та степен на съребрено родство, който е син на починал след наследодателя негов първи братовчед Д. Х.. Установил е, че наследодателят е имал еднокръвен брат – В. А., който е починал преди него – през 2000 г., без да са налице данни да е оставил низходящи, от които да бъде заместен по реда на чл. 10, ал. 2 ЗН. Въз основа на приложеното удостоверение за наследници е приел, че ищците не са единствените, призовани към наследяване, а от друга страна предвид обстоятелството, че документът не съдържа данни за наследници по бащина линия, то това не означава, че такива не съществуват. От това е направил е заключение, че наследствени права имат както наследниците по майчина, така и наследниците по бащина линия, т. е. по ½ ид. ч. от имуществото за двата кръга наследници. Въз основана на тези съображения е достигнал до извод, че роднините по майчина съребрена линия на наследодателя Е. А. получават ½ ид. ч. от наследственото му имущество и съответно от процесния апартамент, а правата на ищците е определил въз основа на данните за роднини по съребрена линия, съдържащи се в удостоверението, както следва: на Н. Г. Д. (I-ва братовчедка на наследодателя) - 1/24 ид. ч., а на М. Д. Х. (син на I-ви братовчед) - 1/6 ид. ч. от имуществото. Като е взел предвид, че решението на първоинстанционния съд в частта, с която е прогласена недействителността на оспореното саморъчно завещание от 06.10.2003 г. и е отменен констативния нотариален акт за собственост, с който ответникът М. се е легитимирал като собственик, като необжалвано е влязло в сила, СГС е приел, че ищците Н. Г. Д. и М. Д. Х. се легитимират като собственици на общо 5/24 ид. ч. от процесния апартамент, каквито са наследствените им квоти от имуществото на наследодателя Е. Б. А.. При тези данни въззивният съд е счел за основателен и доказан ревандикационния иск срещу С. Л. П. само за 5/24 ид. ч. от процесния апартамент, поради което е отменил обжалваното първоинстанционно решение по отношение на останалите 19/24 ид. ч. от имота. Допускането на касационна проверка се иска по въпросите: - при наследяване от четвърти наследствен ред получават ли роднините по майчината съребрена линия на наследодателя ½ от наследството, съответно роднините по бащина съребрена линия ½ ид. ч. или наследяването и по глава, т. е. всеки един призован наследник получава по равен дял от наследството независимо дали е по майчина или бащина линия; - допустимо ли е при смърт на наследник от четвърти ред той да бъде заместен от своите наследници по право на заместване; - може ли съсобственик на имот да предяви ревандикационен иск за целия имот, когато той се владее от несобственик; - съществува ли за ищеца доказателствена тежест да доказва, че е единствен наследник на процесния имот, при положение че в удостоверението за наследниците няма данни за други наследници. Поставените въпроси са обусловили решаващите изводи на съда. Първите два въпроса са разрешени в противоречие със задължителната практика – ТР № 3/1994 г. на ОСГК на ВС. Останалите въпроси също са разрешени в противоречие с формираната трайна задължителна практика по тях, поради което обуславят основанието по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационна проверка на въззивното решение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.