Решение № 3998 от 8.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5453/2014 г.

Решение № 3998 от 8.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5453/2014 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на "Космо България Мобайл" ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, представлявано от Стайн-Ерик Велан, чрез пълномощника му юриск. Златев срещу решение № 34 oт 31.01.2014 г. по адм. дело № 678/2013 г. по описа на Административен съд Велико Търново. Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на решението с постановяване на ново по съществото на спора, с което да се отмени процесното задължително предписание. Ответникът - Тодор Ников, в качеството му на главен инспектор в Комисията за защита на потребителите-Регионална дирекция Русе (КЗП-РП-Русе), в представено по делото становище оспорва касационната жалба като неоснователна. Ответникът - Бранимира Радева, не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира подадената касационна жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С оспореното решение Административен съд Велико Търново е отхвърлил като неоснователна жалбата на "Космо България Мобайл" ЕАД срещу Задължително предписание, издадено от Тодор Ников - главен инспектор в КЗП-РП-Русе, Звено Велико Търново, съдържащо се в Констативен протокол № К-0137292 от 23.05.2013 г. За да постанови този резултат, административният съд е приел от фактическа страна, че на 19.12.2012 г. в магазин в гр. Велико Търново е сключен договор между "Космо България Мобайл" ЕАД, като лизингодател, и Бранимира Радева, като лизингополучател, за устройство марка "GLOBUL", модел "FAN PНONE", съгласно който (наред с другите си задължения) лизингодателят се е задължил да извършва и гаранционно обслужване в оторизирани сервизи. Установено по делото е също, че след закупуването на телефона, последният е дал три пъти един и същ дефект и въпреки че се е връщал отремонтиран, при изпробване в магазина, се е оказало, че не може да бъде ползван от Радева за услугата, за която е закупен от нея, а именно да поддържа мобилен интернет. Във връзка с жалба до Комисията за защита на потребителите от страна на същата, ответникът Тодор Ников извършил проверка в магазина, от където е закупен апаратът, като констатациите били отразени в Констативен протокол № К-0137292 от 23.05.2013 г., в който административният орган на КЗП е инкорпорирал и процесното задължително предписание в смисъл - поради многократните дефекти на стоката, описана в протокола, да се замени същата с нова или да се възстанови сумата, съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗП в срок до 17.06.2013 г. При така установената фактология, Административен съд Велико Търново е приел, че оспореното пред него предписание е административен акт, поради което съдебно-административното производство с предмет същото е допустимо. Предписанието е издадено от компетентен орган, предвид разпоредбата на чл. 193, т. 2 от ЗЗП, в съответствие с приложимия материален закон и административнопроизводствените правила, поради което е законосъобразно. Мотивиран по този начин, първоинстанционният съд е постановил решението си. Оспореният съдебен акт е правилен. Съгласно нормата на чл. 193, т. 2 от ЗЗП длъжностните лица на контролните органи, посочени в чл. 191 от с. з., могат да дават задължителни предписания за отстраняване на несъответствия и нарушения на закона. Според чл. 112, ал. 1 от ЗЗП при несъответствие на потребителската стока с договора за продажба, потребителят има право да предяви рекламация, като поиска от продавача да приведе стоката в съответствие с договора за продажба. В този случай потребителят може да избира между извършване на ремонт на стоката или замяната й с нова, освен ако това е невъзможно или избрания от него начин за обезщетение е непропорционален в сравнение с другия. Чл. 114, ал. 1 от ЗЗП предписва, че при несъответствие на потребителската стока с договора за продажба и когато потребителят не е удовлетворен от решаването на рекламацията по чл. 113 от ЗЗП, той има право на избор между една от следните възможности: 1). разваляне на договора и възстановяване на заплатената от него сума или 2). намаляване на цената. В конкретния случай, от събраните по делото доказателства, включително и от показанията на Бранимира Радева пред първоинстанционния съд се установява, че предоставеният й за ползване по силата на договор за лизинг телефонен апарат не може да бъде използван за услугата, за която е бил закупен, а именно да поддържа мобилен интернет. Неоснователно в тази връзка е позоваването на представения протокол за извършен ремонт от 21.05.2013 г., който според касационния жалбоподател следва да се приеме като акт за удовлетворяване на рекламация. Фактът, че има проблем с процесния апарат за ползване на услугата мобилен интернет, е установен и от самите служители в магазина в гр. Велико Търново и това е била причината да бъде направена рекламация три пъти. Безспорно по делото е, че телефонът е връщан за ремонт, непосредствено след като е бил "отремонтиран" още в магазина, поради което обоснован е изводът на административния съд, че независимо че рекламацията е удовлетворена чрез извършен ремонт (на 3 пъти), апаратът продължава да дава дефект. Безспорно потребителят е осъществил правото си да поиска замяна на стоката с нова, като с оглед стойността на потребителската стока и значимостта на несъответствието, този начин на удовлетворяване на рекламацията не е непропорционален на другия по чл. 112, ал. 1 от ЗЗП. След като потребителят не е бил удовлетворен от решаването на рекламацията в негова полза, безспорно е възникнало и правото му по чл. 114, ал. 1, т. 1 от ЗЗП да иска разваляне на договора и възстановяване на заплатената сума. В случая не са налице изключенията по чл. 114, ал. 2 и ал. 4 от ЗЗП, т. к. стоката не е заменена за нова и не е поправена, като несъответствието с договора за продажба не е незначително. Разпоредбите на ЗЗП относно гаранцията и рекламацията на потребителска стока са ясни и казуалното им тълкуване налага възприетият от решаващия съд краен правен извод за законосъобразност на оспореното задължително предписание. Не са налице сочените касационни основания, поради което решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски не се претендират от ответниците, поради което такива не се присъждат.